Европейската комисия и други международни и местни организации определят недекларираната заетост, скритата икономика и корупцията като едни от основните пречки за установяване на траен икономически просперитет в Югоизточна Европа. Според резултатите от скорошно съвместно изследване на инициативата SELDI и Факултета по управление на Шефилдския университет скритата икономика продължава да е широко разпространена в Югоизточна Европа; тя е причината за недекларираната заетост, която е свързана с корупцията и е признак за значително разминаване между формалните и неформалните институции. Последното се дължи както на недостатъчно развитите официални институции на пазара на труда, така и на непоследователното прилагане на правилата, което често е причина за корупция. Неспадащите равнища на скритата икономика в региона в съчетание с ниското доверие към публичните институции и, в някои случаи, проблемите с националното самоопределение, водят до промени в данъчния морал и понижаване на събираемостта на данъците. Такива са основните изводи от кръглата маса, организирана от SELDI, Факултета по управление на Шефилдския университет и Центъра за либерално-демократични изследвания (CLDS), Сърбия, на 13 декември 2016 г. в Белград.

Руслан Стефанов, Координатор на SELDI и научен сътрудник по програма „Мария Кюри“ към Шефилдския университет се спря на взаимовръзките между корупцията, икономическия растеж и скритата икономика. Той отбеляза, че недекларирания данък върху доходите може да се използва за незаконна дейности. Резултатите от изследването на SELDI върху скритата икономика показват, че 81% от заетите в Косово, 75% от заетите в Турция и 51% от заетите в Сърбия частично или изцяло укриват действителната си работна заплата. Г-н Стефанов препоръча усилията и политиките да се съсредоточат както върху прилагането на закона, така и върху идентифицирането на основните рискови зони и сфери със слаба събираемост на данъците. Марко Паунович от сръбския Център за либерално-демократични изследвания (CLDS) изтъкна, че при наличие на завладяна държава, услугите, предоставяни от публичните институции, няма как да бъдат качествени, а гражданите от своя страна – доброволно да плащат данъци.

Професор Колин Уилямс от Факултета по управление на Шефилдския университет подчерта важността на начина, по който гражданите възприемат качеството на публичните услуги, извършвани в замяна на данъците, които плащат. Той наблегна на пряката връзка между лошата работа на държавните институции и ниския данъчен морал и изрази мнение, че решението трябва да се търси в насърчаване на доброто управление и засилване на ефективността на институциите. Според професор Уилямс санкциите имат само краткотраен ефект и дори могат да доведат до отрицателни последици в дългосрочен план. Развитието на мерките за разкриване на недекларираната заетост дава по-добри резултати от въвеждането на по-строги санкции. В заключение той изтъкна, че ключът към успеха се крие в преориентиране на държавните институции към по-добро обслужване на гражданите.

Д-р Питър Роджърс, преподавател по стратегия и международни икономически отношения във Факултета по управление на Шефилдския университет се спря подробно на ползите, които биха последвали, ако спазването на трудовото и данъчното законодателство се превърне в ангажимент и дълг на цялото общество. Според него са необходими информационни кампании, насочени към младите хора, което би довело до промяна на нормите и ценностите в обществото. Д-р Роджърс даде примери за взаимодействие между бизнеса и гражданите, водещо до свиване на скритата икономика. Той призова гражданските организации, включително и мрежата SELDI, да оказват натиск върху институциите за промяна на начина им на работа, подобряване на данъчната справедливост и ранна намеса (напр. програми за данъчно образование).

Членовете на SELDI и представителите на гражданските организации също споделиха своя опит и изследвания по темата. Всички участници в кръглата маса подкрепиха извода, че скритата икономика в Югоизточна Европа не е просто резултат от преднамерения избор на гражданите, мотивиран от търсенето на лична изгода, а е част от културата на населението в региона и плод на липсата на образователни инициативи с такава насоченост. По тази причина на скритата икономика може да се противодейства най-успешно с цялостна социална политика, а не с ограничени икономически или фискални мерки.