След руското нахлуване в Украйна, рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европейския съюз достигнаха най-високото си равнище досега, като особено уязвим остава регионът на Черно море. Бързите политически действия на редица европейски държави през 2022 г. намалиха геополитическите рискове пред енергийната сигурност с 16%, но на цената на удвояване на рисковете пред енергийната бедност в Европа.

Въпреки 10 кръга от икономически санкции, Русия запазва ролята си на основен доставчик на природен газ за Европа. Краткосрочните политически интереси на страните членки и влиянието на руските олигархични мрежи в Европа позволиха на Русия да продължи да продава петрол на световния пазар и да трупа печалби, които финансират руската агресия в Украйна. Стратегическото отделяне от руското икономическо и политическо влияние не би било възможно без разбиване на мрежите за завладяване на държавните институции, пряко свързани с Кремъл, които позволяват запазването на стратегическите партньорства между руски и местни енергийни компании.

Това са някои от основните изводи от кръглата маса на тема "Противодействие на Кремълския наръчник в Черноморския регион", проведена в София на 14 юни 2023 г. Освен екипа на Центъра, в дискусията се включиха и водещи енергийни експерти от Европа и САЩ, сред които Мелани Кендердайн, директор на американския институт за енергийни политики, Energy Futures Initiative, Д-р Марко Арндт, ръководител на Форума за политическо образование в германската провинция Саксония, Ана Отилия Нуту, ръководител на енергийната програма на румънския изследователски център Expert Group и Олена Лапенко, експерт по енергийната сигурност към украинския институт DiXi Group.

Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че ЕС следва да разгледа възможността за разширяване на обхвата на санкциите, така че те да включват и природния газ, както и вторични санкции за търговците на петрол, спедиторите и застрахователите, които позволяват продажбата на руски петрол.