Проблемът частна корупция е сравнително нов за корупционните изследвания, тъй като по принцип се приема, че корупцията преди всичко касае държавното управление и начина на употреба и злоупотреба с публичната власт, като в този смисъл не се отнася за частния сектор. Резултатите от първото за България систематично проучване на частната корупция, проведено от Центъра за изследване на демокрацията, показват, че в частния сектор се наблюдават явления и практики, които са до голяма степен подобни на общата корупционна среда в страната. Това подчерта Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, при представянето на доклада Корупцията в частния сектор в България, на 30 март 2018 г.
Д-р Александър Стоянов, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията и автор на Доклада посочи, че всяка пета фирма у нас има опит с корупционен натиск. Приблизително еднакво е разпространена корупцията както в частния, така и в публичния сектор, и не съществуват принципни разлики между двете форми на това явление. За такъв опит споделят 20 % от интервюираните ръководители на фирми, докато в публичния сектор (отношенията между държавата и частния бизнес) това число е 16 %.
Участниците в кръглата маса подчертаха, че наличието на частна корупция в подобни размери съществено изкривява пазарната среда, води след себе си до масово прилагане на практики, които рушат нормалната пазарна конкуренция, и в крайна сметка понижава ефективността и конкурентоспособността на частния сектор.
Като пример за противодействие на корупционни практики в частния сектор, Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в Народното събрание, посочи пазара на електроенергия, където, за да се избегне изкупуване и препродаване на по-високи цени от страна на частни дружества, от 1 януари 2018 г. съществува изискване всички сделки с електроенергия да се сключват чрез енергийната борса.
Никола Янков, управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на Expat Capital, изтъкна, че корупцията в банковия и небанковия финансов сектор не засяга единствено частния интерес, тъй като когато се касае за разпределяне на финансови потоци от корумпирани лица, то тези ресурси биват разхищавани, като рискът е за сметка на обществото. Подобно поведение намалява възможностите за икономически растеж и ограничава икономическото и социално развитие. Макар и да съществуват строги законови рамки, при липсата на ефективен надзорен регулативен контрол, резултатът е незадоволителен. Решение на този проблем би било присъединяването на България към органите на банковия и капиталов надзор на ЕС.
В заключение на дискусията, участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че наличието на корупция означава липса на ефективност и загуба на благосъстояние за обществото. Бе подчертанo, че независимо oт факта, че България се намира на едно от първите места в Европа по информираност по отношение противодействието на корупцията, усилията в тази насока следва да продължат и занапред.