Skip to main content

Противодействие на хибридните заплахи в информационното пространство

09:30
София

Дезинформацията е ключов инструмент в арсенала от хибридни заплахи на Кремъл. Манипулирането на информационните потоци чрез медийно и когнитивно завладяване насажда несигурност, създава разделения в обществото и подкопава доверието в институциите и демократичните процеси. Това прави управлението по-уязвимо на външни заплахи и зловредно влияние.

На 3 и 4 декември 2024 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе интердисциплинарен семинар относно възможностите за защита на обществения диалог от зловредна намеса. В рамките на панелни дискусии и интерактивни сесии участниците обсъдиха уязвимости на местно равнище, от които чуждестранните авторитарни субекти се възползват, за да манипулират обществените нагласи, и разгледаха инициативите, предприети от страна на публичния сектор, бизнеса и гражданското общество за повишаване на обществената чувствителност към заплахата от чуждестранна намеса и изграждането на устойчивост срещу нейните проявления. По време на семинара бяха представени иновативни техники за разработването и прилагането на ефективна стратегическа комуникация за обществена ангажираност.

Горан Георгиев от Центъра за изследване на демокрацията подчерта необходимостта от двустепенен подход за противодействие на манипулацията на информацията и на чуждестранната намеса. Подобен подход следва да съчетава както мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация, така и стимули за подобряване на медийната среда и повишаване капацитета на заинтересованите страни в публичния и частния сектор да откриват и реагират на подобни заплахи. Георги Георгиев от Информационния център на Министерството на отбраната разгледа последиците за националната сигурност от дезинформационните кампании по отношение на българската армия. Васил Величков от „Сенсика Технолоджис“ акцентира върху лесното разпространение на дезинформацията в социалните медии, като отбеляза, че авторитарните субекти, в т.ч. Русия, Китай и Иран, все по-често използват обща инфраструктура в интернет пространството, за да разпространяват подвеждащо съдържание. Доц. д-р Ралица Ковачева разгледа конспиративните послания по отношение на лабораториите за биологично оръжие в Украйна като пример за изгражданата от Русия екосистема от лъжи, в която на никого не може да се вярва. Тодор Киряков от „А Дата Про“ представи данни относно разпространението на тези послания в българското информационно пространство и видовете местни медийни източници в интернет, които спомагат те да достигнат до по-голям брой хора.

Ричард Чок от „РЕОК Комюникейшънс“ отбеляза, че нарастващата употреба на информацията като оръжие води до нормализирането на социалната и политическата поляризация. Той представи цялостен подход за стратегическа комуникация, който насърчава конструктивния диалог между различните гледни точки и повишава обществената ангажираност. Този подход залага на послания, в чиято основа са принципи, утвърждаващи обществения интерес и консенсус. Ричард Чолк подчерта необходимостта от подходящи инструменти и инфраструктура за провеждането на стратегически комуникации, така че посланията да достигнат до желаните целеви групи. По време на семинара се проведе практическа сесия, в рамките на която участниците разгледаха възможности за разработването на комуникационни решения за противодействието на конкретни заплахи, свързани с разпространението на дезинформация. Резултатите от проведените дискусии предоставиха насоки за прилагането на стратегически комуникации с цел повишаване на институционалната устойчивост срещу манипулирането на информацията. 

Д-р Джейкъб Удо-Удо Джейкъб от Центъра за информация, демокрация и гражданство разгледа ключови принципи в сферата на комуникациите и тяхното практическо приложение за разработването на ефективни комуникационни кампании. Д-р Тодор Тулечки представи основните елементи, които следва да включва цялостният обществен подход за защита на интегритета на информацията. Д-р Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията разгледа институционалната рамка за противодействие на чуждестранното манипулиране на информацията в България и направи оценка на постигнатия напредък в подобряването на съответния капацитет в публичния и частния сектор. Владимир Миленски от Атлантическия съвет отбеляза, че е необходимо стратегическите комуникации да бъдат включени в длъжностната характеристика на българските държавни служители, тъй като това представлява важна предпоставка за подобряване на институционалния капацитет и защита срещу ефектите на психологическата война.

По време на семинара „Противодействие на хибридните заплахи в информационното пространство“, София, 3-4 декември 2024 г.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.