В цифровата и информационна ера, авторитарните държави се възползват от уязвимостта на поляризираните и разединени общества, за да се внедрят в обществения дискурс с цел подкопаване на демокрацията, нейните ценности и институции. Феноменът на дезинформацията запълва вакуума във властта, дължащ се на политическата и икономическата стагнация в завладяната държава и липсата на политическо лидерство, което да модерира дебатите от обществено значение, като тези за COVID-19 и зеления преход. В обстановка на влошаваща се епидемична ситуация, най-нисък процент ваксинирани в ЕС и политическа криза, започнала през април 2021 г., българската предизборна кампания за президент и парламент се превърна в сцена за пропаганда и дезинформация, която допълнително поляризира обществото и засилва конспиративните кръгове и тяхното влияние. В това отношение, липсата на независими регулаторни и медийни институции, които да служат за коректив на външните зловредни влияния в националното информационно пространство и да повишават информираността относно дебатите с глобално значение, е фундаментален проблем не само в България, но и в региона.
На 12 ноември 2021 г. Центърът за изследване на демокрацията организира пресконференция, на която представи проучване относно основните дезинформационни и пропагандни послания и каналите за тяхното разпространение по време на предизборната кампания в България през ноември 2021 г. Основният извод от направения анализ е, че политическите партии и кандидатите за президент по-скоро следват алгоритмите на социалните медии, а понякога и засилват поляризираните обществени нагласи, вместо да търсят активно управление и разрешаване на възникналите социални проблеми и конфликти. В резултат, огромна част от българските гласоподаватели остават в плен на пропагандни и дезинформационни послания, които им пречат да вземат адекватни решения за по-успешното развитие на икономиката и обществото.