На 13 януари 1999 г. в Центъра за изследване на демокрацията се проведе експертна дискусия на тема "Проблеми на корпоративното управление в България". Присъстваха представители на Комисията за ценните книжа и фондовите борси, Центъра за масова приватизация, Българска фондова борса - София, Централния депозитар, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Асоциацията на притежателите на ценни книжа, неправителствени организации, български и чуждестранни фирми.

Целта на срещата беше експертите да представят своите виждания за състоянието и перспективите за развитие на корпоративното управление в България. Обсъдени бяха и идеи за предстоящи дейности с цел въвеждане принципите на съвременното корпоративно управление в страната.

Мнението на повечето от тях е, че корпоративното управление в България не съществува във вида и формите, характерни за страните с развита пазарна икономика. Причините са:

• Много от бившите приватизационни фондове са купили по време на първата вълна на масовата приватизация контролни пакети от различни предприятия. Нямат достатъчно сили и ресурси, за да ги управляват и осъществяват ефективен контрол.
   
• Предприятията, приватизирани по време на първата вълна на масовата приватизация и тези, които предстои да бъдат приватизирани, са прекалено малки по размера на своя капитал. При прекалени малки дружества не е възможно да съществува корпоративно управление.
   
• Друг проблем е, че не съществува реално разделение между публичните и частните компании. Повечето от дружествата стават насила публични в резултат на масовата приватизация. Едно предприятие трябва да се преобразува в публично само по волята и желанието на неговите акционери, а не насилствено.
   
• Не съществува законова уредба за създаване на публични дружества, откъдето произтичат много от проблемите на корпоративното управление в България. Не е ясно кога дадено дружество става публично- от момента, в който за него са настъпили законовите условия, или автоматично след записването му в регистъра на комисията.
   
• Публичните дружества съществуват в България като правни субекти от април 1998. До момента не са предвидени нормативни разпоредби за защита правата на миноритарните акционери. Не е ясно дали този въпрос е уреден и в новия Закон за ценните книжа. Трябва да се знае каква е възможността за получаване на дивиденти и правилата за участие в общите събрания на акционерите.
   
• Мажоритарните собственици пренебрегват интересите на миноритарните акционери.
   
• Приватизационните фондове в страната нямат ликвидност на активите си.
   
• Няма система за кумулативно гласуване. Дребният акционер не може да се обедини с други дребни акционери.
   
• Липсва информация за търгуваните дружества, за техните отчети, баланси и паричните потоци на предприятията.
   
• Голяма част от приватизационните фондове са купили основния пакет от акции на дадено предприятие с цел да ги препродадат, а не да управляват самото дружество.
   
• Нито един от моделите на корпоративно управление не се прилага напълно в България.

Според експертите, решаването на тези проблеми в България тепърва предстои. За целта те направиха препоръки и предложения, като очакванията са, че по този начин ще се развие корпоративното управление и подобри дейността на дружествата.

• Необходимо е редовно публикуване на информация за отделните предприятия. Трябва да се въведат правила за гласуване чрез пълномощно и да се конкретизират отговорностите на директорите. В САЩ подобни отговорности се разработват от съдилищата, но могат да се регламентират и от закона. Това е подходящ вариант за защита интересите на дребните акционери в България.
   
• Не съществува т.нар. "концепция за номиналния акционер", но би могла успешно да се приложи в България. Според нея, притежателят на акциите си остава собственик, а предоставя само правото на глас на банките.