България е изправена пред едни от най-сериозните рискове за увеличаване на енергийната бедност в Европа. Скокът на цените на енергийните ресурси и галопиращата инфлация, започнали още преди руската инвазия в Украйна, ясно разкриха отрицателните последици от бавния темп на енергийния преход и прекомерната въглеродна интензивност на българската икономика. Същевременно разпространяваните от Кремъл дезинформационни послания прехвърлят вината за високите цени върху Европейския зелен пакт, с цел да се подкопае политическата стабилност в страната и да се забави зеленият преход.  Подобна стратегия би задържала България в плен на текущите икономически, политически и енергийни зависимости.

Въвеждането на въглеродна цена, крайъгълният камък на декарбонизационните политики на ЕС, в съчетание с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, биха могли да допринесат за повишение на благосъстоянието на най-бедните 50% от българските домакинства, което ще намали енергийната бедност и ограничи все по-голямото социално неравенство в страната.

Това са част от основните заключения на анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който беше представен на 15 март 2023 г. по време на кръгла маса на тема „Преодоляване на енергийната бедност и декарбонизация на българската икономика“. Освен експертите на Центъра, в дискусията взеха участие и Теодора Пенева,   заместник-председател на Комисията   по   енергийна ефективност и преодоляване на енергийна бедност към Консултативния съвет за Европейския зелен пакт към Министерски съвет и Цветелина   Герасимова,   заместник-главен   директор на Главна дирекция „Социално подпомагане“, Агенция за социално подпомагане.