Руската инвазия в Украйна увеличи неимоверно рисковете за енергийната и климатичната сигурност на Европа и добави още едно голямо предизвикателство за европейските енергоемки индустрии, които вече са изправени пред предизвикателството на декарбонизацията. За да се избегне компромисът между енергийната сигурност и енергийния преход, държавите членки трябва да въведат регулаторна рамка, която да даде възможност на енергоемките предприятия да декарбонизират производствените си процеси и да улесни необходимото разширяване на научноизследователската и иновационната дейност. От ключово значение е да се наложи използването на върхови технологични иновации в индустрията, които да доведат до постепенното извеждане на изкопаемите горива чрез заместването им с електрификация на базата на възобновяеми енергийни източници, чувствително ограничаване на енергийното потребление и засилване на кръговата икономика.
Декарбонизацията на промишлеността беше фокусът на кръгла маса на тема Преход от енергийно-интензивна екосистема към климатична неутралност в Източна Европа, организирана на 15 юли 2022 г., съвместно от Главна дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия и Центъра за изследване на демокрацията. По време на конференцията д-р Евгени Евгениев от ГД „Научни изследвания и иновации“ представи пътната карта на Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), която идентифицира ключовите и иновативните нисковъглеродни технологии за енергийно-интензивните индустрии, както и инструменти за привличане на инвестиции за изследване и иновации (R&I investments), за да се ускори тяхното развитие и навлизане в енергоемките индустрии. Той подчерта, че въпреки че Европа се представя добре по отношение на изследване и иновации (R&I) спрямо БВП, европейските компании трябва да наваксат значително относно съотношението изследвания и иновации/продажби, особено в сравнение с азиатските компании от страни като Китай, Япония и Южна Корея.
В дискусията, освен експерти на Центъра, се включиха д-р Анджело Виле, заместник- ръководител на отдел E1 в дирекция „Просперитет“ в ГД „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, д-р Евгени Евгениев, експерт по политиките в Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия, проф. Александър Соболевски, директор на Института по енергетика и технология за обработка на горива в Полша, Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на „Алкомет“ АД, Мартин Катинов, мениджър на енергийни проекти в „Аурубис България“ АД, Никола Стоянов, мениджър бизнес развитие в „Интерконсулт България“ ООД, както и Петр Вавра, заместник-ръководител на Посолството на Чешката Република в София.
По време на дискусията участниците се обединиха около извода, че декарбонизацията на индустриалния сектор е много по-сложна от нисковъглеродния преход в енергийния сектор и че няма универсален подход и решение за всички индустрии. Въпреки че целта в дългосрочен план е електрификация, високотемпературните процеси все още изискват газ, водород или синтетични горива в краткосрочен и средносрочен план, докато се появят нови технологични решения. Всички говорители подкрепиха тезата, че научноизследователската и иновационната дейност, която досега се ръководи предимно от частни компании, се нуждае от силен тласък от страна на правителството, за да може българският индустриален сектор да устои на настоящите кризи, като същевременно поеме по пътя към климатична неутралност. Следователно българското правителство трябва да отдели по-голям дял от бюджета на ЕС и националния бюджет за научноизследователска и развойна дейност в областта на зелените технологии, включително разработване на технологична пътна карта и специална стратегия за навлизане на пазара. Българското правителство трябва също така да положи повече усилия за облекчаване на някои дълбоко вкоренени структурни пречки и несъответствие между уменията и пазара на труда, за да подготви българската работна сила за едно зелено бъдеще.
