Включването на гражданите в процесите на енергийния преход и насърчаването на участието на местните общностни е ключово за постигането на въглеродно неутрална икономика към 2050 г. Новата Европейска Директива за възобновяеми източници е повратна точка за европейските енергийни общности поради фокуса ѝ върху децентрализирани инициативи и справедлив преход, ориентиран към гражданите. Създаването на иновативни финансови механизми, които да комбинират предимствата на пазарноориентирани инструменти и безвъзмездна финансова помощ, е неотменим процес за насърчаването на проекти, които да включват не само частния сектор и общините, но и граждани.
На 23 ноември 2021 г. Центърът за изследване на демокрацията организира кръгла маса на тема Предизвикателствата пред финансирането на енергийните общности в България в в прехода към нисковъглеродна икономика. По време на събитието бе представена инициативата „Модел за дялово участие на потребителите във ВЕИ проекти“, пилотно приложен в Чехия, Германия и Италия. с участието на местни власти, финансиращи институции, организации на гражданското общество и над 2400 домакинства. Очаква се инициативата да продължи и в градове последователи в Европа.
Онлайн събитието събра участници от цяла България, от различни видове институции, сред които кметът на Габрово Таня Христова, Елена Анастасова, експерт по енергийна сигурност в Община Добрич, и Ивайло Трендафилов, главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и интегрирани териториални инвестиции“ на Община Бургас. Финансовите институции бяха представени от Българската банка за развитие в лицето на ръководителя „Стратегически анализи и развитие“ София Касидова, директора на отдел „Проектна информация и финансиране“ във Фонда на фондовете Ангелина Тодорова, както и Ива Петкова, старши експерт в дирекция „Финанси“ на Фонд ФЛАГ.
Кръглата маса бе фокусирана върху българския опит на общините и финансовите институции и обсъди предизвикателствата, пред които са изправени, за да продължат дейността си в енергийната ефективност на местно ниво. Като основен проблем бе идентифицирана липсата на законова рамка за местните общности и техните проекти, познати и като енергийни кооперативи, както и ниското ниво на информираност сред гражданите относно енергийните дружества, техните плюсове и минуси и борбата с енергийната бедност. Липсата на политически съгласуван модел за енергийно ефективни проекти бе също изтъкната като важна пречка при изработването на иновативен инструмент за съвместно грантово и пазарноориентирано финансиране.
