Държави като България и Румъния са изправени пред засилващо се чуждестранно влияние, белязано от нарастващо когнитивно овладяване сред политическите елити, медиите и обществото. Тази среда улеснява разпространението на прокремълски наративи и подкрепа за авторитаризъм в рамките на ЕС. В отговор на тези предизвикателства, на 22 май 2025 г. Центърът за изследване на демокрацията, в рамките на инициативата Българо-румънска обсерватория за дигитални медии (BROD), организира международната конференция „Правоприлагане в цифровото управление: Платформи, дезинформация и демократична устойчивост“. Събитието разгледа ролята на European Democracy Shiled на ЕС, неговата връзка с Акта за цифровите услуги и значението му за противодействие на чуждестранна намеса и манипулиране на информацията, както и за укрепване на устойчивостта на демократичните институции.
Конференцията беше открита с ключов диалог между Ян Кусела, генерален директор по отбранителна политика в Министерството на отбраната на Финландия, и Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията. Г-н Куусела подчерта финландския подход „цяло-общество” към хибридните заплахи – съчетаващ психологическа готовност и институционална координация, докато г-н Стефанов очерта уязвимостите на България и Румъния, където дезинформацията се възползва от ниска видимост и слаби институционални защити. В последвалите панели, модерирани от Росица Джекова, директор на работната група Democracy Shield Task Force на Центъра, беше акцентирано върху трудностите при разграничаването на външната намеса от местните ѝ посредници. Д-р Тодор Галев, директор по научната дейност на Центъра, очерта основните дезинформационни тенденции в българската дигитална среда, като подчерта структурни слабости като икономическа нестабилност, фрагментирано управление и липса на ефективна регулация на платформите. Доц. Мадалина Ботан от Националния университет по политически науки и публична администрация в Букурещ анализира спазването на Акта за цифровите услуги от страна на много големи онлайн платформи по време на изборите в Румъния през 2024 г., като отбеляза, че въпреки предприетите видими действия от Google, Meta и TikTok, техният ефект остава ограничен по отношение на локалния контекст, прозрачността и координацията. Тя подчерта необходимостта от по-силна правна рамка и дигитална медийна грамотност за ефективно дигитално управление.
Следобедната сесия, ръководена от Горан Георгиев, старши анализатор в Центъра, събра институционални, регулаторни и частни перспективи. Мирослав Саздовски, старши анализатор в Европейския център за върхови постижения в противодействието на хибридни заплахив Финландия, определи дезинформацията като част от по-широка хибридна екосистема, насочена към основите на демокрацията. Той призова за преход от реактивни мерки към системна устойчивост чрез повишаване на осведомеността и механизми за атрибуция. Симона Велева, председател на Съвета за електронни медии на България, подчерта правните усложнения при прилагането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в условията на фрагментирана медийна среда и изтъкна модела на правоприлагане на Акта за цифровите услуги, основан на защита на основни права. В заключение, Пал Боза, съосновател на Tremau, представи гледната точка на частния сектор, като подчерта значението на прозрачността и отговорността на много големи онлайн платформи в регулацията на онлайн съдържание. Конференцията подчерта спешната нужда от координирани правни, институционални и обществени усилия за справяне с чуждестранната намеса и дезинформацията и за гарантиране на устойчива демократична система в Европейския съюз.
