С развитието на технологиите финансовите престъпления се адаптират и променят, като използването на криптовалути и дигитални финансови активи все по-често се използват за пране на пари. В отговор на нарастващия натиск от международните санкции, наложени след нахлуването ѝ в Украйна, Русия активно търси алтернативни пазари и финансови канали, чрез които да избегне санкциите, като регионът на Латинска Америка и Карибско море се превръща в надеждна и ефективна зона за провеждане на подобни схеми.
Това са сред основните заключения от панела, посветен на противодействието на прането на пари, проведен в рамките на 10-ата годишна конференция по сигурността в Западното полукълбо, състояла се на 13 май 2025 г. в Маями, САЩ. Събитието бе организирано съвместно от Международния университет във Флорида и Центъра за изследване на демокрацията и събра редица водещи регионални експерти, сред които Мартин Владимиров, директор на Програмата по геоикономика към Центъра за изследване на демокрацията; Аманда Гор, директор на Центъра по глобални въпроси (C4GA); Гийермо Лагарда от Междуамериканската банка за развитие; Анджела Брюхел, директор „Анализи“ към аналитичния институт, C4ADS, и Никълъс Шуман от английската банка, HSBC, ръководещ работата на финансовата институция по противодействието на финансовата престъпност в САЩ и Латинска Америка.
Над 125 големи руски компании, много от които са под американски и европейски санкции, продължават да оперират в световен мащаб посредством юридически лица, регистрирани в офшорни юрисдикции в Карибския регион. В същото време държави като Бразилия, Аржентина и Мексико се очертават като водещи купувачи на руски петролни продукти, като част от доставките минават през Венецуела и Бахамите с цел да се прикрие произходът им и да се избегне ембаргото, наложено от страните от Г-7 върху руския петрол.
Панелистите изразиха сериозно безпокойство относно все по-честото преплитане на финансови престъпления, незаконна търговия със стоки и заобикалянето на санкции с подкрепата на конкретни държавни институции. Примери за това са незаконната търговия със злато и ценни метали, както и международния трафик на наркотици, които илюстрират как незаконните финансови потоци се движат по-бързо, отколкото институциите могат да ги проследят и разследват. Посредници, действащи в слабо регулирани зони, целенасочено прикриват собствеността на финансовите активи и поддържат корупционни канали за пране на пари.
Особено внимание бе обърнато на използването на фирми-фантоми в офшорни юрисдикции, както и на тактиките, използвани от държави-нарушители за заобикаляне на санкции.
Участниците в панела подчертаха, че справянето с тези рискове изисква не само подобряването на техническия капацитет на противодействащите органи, но и дългосрочна политическа воля. Макар правната рамка за борба с прането на пари и заобикалянето на санкции да съществува в почти всички латиноамерикански държави, прилагането ѝ остава неравномерно. Нужна е политическа решимост на високо равнище за засилване на институционалната устойчивост. Подчертано бе значението на обмена на информация между демократичните държави, за да се предотврати използването на регулаторни пропуски от страна на престъпни и недържавни актьори.
Говорителите обсъдиха как върховите технологии като изкуствения интелект и анализа на големи масиви от данни трансформират процесите на разследване и контрол, а международни институции като Групата за финансови мерки срещу изпирането на пари (FATF) и националните правителства адаптират подходите си към тази нова заплаха.
За да се посрещнат успешно тези предизвикателства, панелът призова за координиран международен отговор. Това включва изграждането на достатъчен институционален капацитет, включително за дигитални разследвания, хармонизиране на регулаторните режими и разработване на общи международни стандарти за проследяване и прекъсване на незаконните финансови потоци. Преодоляването на глобалната пропаст в правоприлагането, заключиха те, зависи не само от по-добри данни, но и от колективната воля те да бъдат използвани ефективно.
