Руската инвазия в Украйна увеличи рисковете пред енергийната и климатичната сигурност на Европа. Става все по-ясна и необходимостта от ускоряване на енергийния преход в Европа. България не бива да изпуска този влак. Пътят напред е да се наложат най-съвременните технологични иновации във всички икономически сектори с фокус върху електрификацията чрез възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), повишаването на енергийната ефективност и внедряването на синтетични горива и водород в производствените процеси. Пълната либерализация на енергийния пазар също е ключова стъпка напред, която обаче не трябва да е за сметка на най-уязвимите потребители.
Това са някои от основните изводи от международната конференция на тема „Отключване на потенциала на България за енергийни иновации за преход към нисковъглеродна икономика“, организирана съвместно от Центъра за изследване на демокрацията и посолството на Република Корея на 15 ноември 2022 г. В събитието се включиха национални и международни експерти в дискусия относно необходимите политики за ускоряване на нисковъглеродния преход и енергийните иновации в България.
Освен експертите на Центъра за изследване на демокрацията, към конференцията се присъединиха Ли Хо Шик, посланик на Република Корея, д-р Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Жечо Станков, член на Комисията по енергетика към Народното събрание на Република България, Хан Миньонг, заместник-директор на Главното бюро по въпросите на климата, енергетиката, околната среда и науката към Министерството на външните работи на Република Корея, Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, и проф. д-р Георги Касчиев, директор на Агенцията за ядрено регулиране в периода 1997-2001 г.
Експертите очертаха основните предизвикателства и възможности пред енергийния преход в България и подчертаха необходимостта от инвестиции в нисковъглеродни технологии и мерки за повишаване на енергийната ефективност. Един от основните въпроси, повдигнат по време на дискусията, беше как сигурността на доставките, достъпността и устойчивостта могат да бъдат постигнати чрез по-добро интегриране на настоящите дългосрочни енергийни стратегии и извършване на предварителна оценка на въздействието на предложените политически инструменти.
Единодушното мнение беше, че регулаторната рамка трябва да се актуализира, за да може административната и регулаторна тежест за инвеститорите и потребителите да бъде намалена. Правителството следва да ускори процеса по транспониране на ключовите европейски директиви за подобряване на енергийната ефективност и внедряването на ВЕИ. Основен приоритет трябва да бъде и модернизирането и разширяването на електроенергийната мрежа с цел по-лесно присъединяване на вече планираните централи за производство на енергия от възобновяеми източници. Постигането на прехода към нисковъглеродна икономика е крайъгълен камък за процеса на оптимизиране на разходите в енергийната система, както и за крайните потребители. Въпреки това конкуренцията на енергийния пазар и достъпността на енергийното потребление не бива да стават жертва на процеса на трансформация.
