Чрез развитието на вятърната енергия в Черно море, България има възможност да отключи потенциала на една нова индустрия, която не само ще подобри енергийната сигурност на страната, ще ускори енергийния преход, но и ще създаде огромна добавена стойност за регионалната, черноморска икономика. Оценката е за инвестиции в порядъка на между 15 и 20 млрд. евро и създаване на поне 27,000 нови работни места до 2035 г. Вятърните електроцентрали в морските пространства ще натиснат и цените на електроенергията надолу, като намалят необходимостта от потребление на скъп ток от въглища или внос.
Това са някои от основните изводи от дискусията по време на онлайн семинар, организиран от Центъра за изследване на демокрацията на 18 март 2024 г., на тема „Отключване на възможностите за развитие на офшорната вятърна енергия в област Варна“. Бяха обсъдени възможностите, които биха се разкрили пред българския бизнес в процеса на внедряване на офшорните вятърни технологии в регионалната икономика на Черно море. На фокус беше и развитието на справедливи и ефективни управленски практики за разгръщане на новата индустрия, така че да се тества тяхното приложение и възприятие от страна на бизнеса и гражданите.
Освен екипа на Центъра, в дискусията взеха участие Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към Народното събрание, Ивайло Мирчев, член на Комисията по енергетика към Народно събрание, Емил Кайкамджозов, изпълнителен директор на „Бон Марин Холдинг“ АД, Калоян Гунчев, търговски директор на „Булярд Корабостроителна индустрия", Онник Мердинян, управител на обучителен център „WINDBG“, Венцислав Бенов, адвокат, адвокатско дружество „Бенов и Василев“, Милчо Близнаков, член на националния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Проф. д-р Румен Кишев, ЦХА-БАН, член на управителния съвет на Морски клъстър България.
Делян Добрев подчерта, че е необходимо ясно да се посочат ползите за бизнеса от развитието на вятърните централи в морските пространства, защото заради необоснованите протести с политически оттенък се обърква обществото. Според него, офшорната вятърна енергия може да спомогне България да не се превърне в нетен вносител на електроенергия. Онник Мердинян наблегна на важността за привличането на добре обучени технически кадри, които да споделят придобития опит в офшорната индустрия в Западна Европа с местния бизнес. Адв. Венцислав Бенов обясни, че анализът на добрите правни практики от Европа показва, че наличието на специален закон ще ограничи регулаторния риск, свързан с многостранните аспекти на развитието на офшорната вятърна енергия, и дава цялостна рамка за планиране, изграждане и извеждане от експлоатация на проектите. В подкрепа на важната роля на офшорния вятър за развитието на местната икономика, Милчо Близнаков цитира проучвания, според които около 50% от стойността на инвестицията за изграждането на вятърните централи се осъществява от местния бизнес.
Говорителите се обединиха около тезата, че България може да се позиционира като ключов играч в сектора на възобновяемата енергия, привличайки инвестиции, които стимулират иновациите, водят до технологичен напредък и стимулират икономическия растеж.