Пътят към декарбонизацията на българската икономика започва с бързото изваждане от експлоатация на лигнитните електроцентрали, минава през трансформацията на електроенергийния сектор, развитието на нови ВЕИ технологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия, и ускорената електрификация на сградите, промишлеността и транспорта. 

Това са част от основните заключение на анализа на Центъра за изследване на демокрацията, „Сценарии за възстановяване и постигане на въглероден неутралитет на България до 2050 г.“, представен по време на международна конференция на 8-ми юни 2021 г. В онлайн дискусията взеха участие представители от различни държавни и европейски институции, от неправителствения и частния сектор, сред които Атанас Пеканов, заместник министър-председател на Република България, Невена Гавалюгова, експерт от Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия, Марчело Мазера, ръководител на отдел „Енергийна сигурност, разпределение и пазари“ на Дирекция „Транспорт и климат“ на Съвместния изследователски център към Европейската комисия, Тимон Венерт, директор на офиса в Берлин и старши изследовател в Института за климат, околна среда и енергетика във Вупертал, Германия, и Ангелина Галитева, основател и председател на борда на Политическия институт за 100% възобновяеми източници и председател на Калифорнийския независим системен оператор.

Говорителите се обединиха около тезата, че процесът по присъединяване към трансатлантически зелен пакт може да се окаже основна движеща сила за ускоряването на глобалната енергийна трансформация и привличането на ключови инвестиции в региона, което да превърне ЕС в лидер на зелените иновации и технологии. Освен това, България трябва да промени инвестиционните си приоритети, като ги пренасочи от големите инфраструктурни проекти към децентрализирани енергийни решения, диверсификация на доставките и насърчаване на малките и средни предприятия, енергийните общности и екопредприемачите.