България има историческа възможност да ускори енергийния си преход и да определи визия за неутралност по отношение на климата до 2050 г. чрез актуализиране на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), който трябва да очертае стратегическата рамка за вземане на решения, за да се улеснят инвестициите в нисковъглеродни технологии, да се подобри енергийната сигурност и да се повиши енергийната ефективност. Понастоящем липсва последователна и актуална енергийна стратегия на страната и в повечето ключови стратегически документи не се разкрива ясна визия за дългосрочна декарбонизация, а моделните оценки са извършени под силен политически натиск и без прозрачност и обосновка за разработването на сценариите.
Това са някои от основните въпроси, обсъдени по време на кръглата маса „На финалната права: Актуализация на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК)", организирана от Центъра за изследване на демокрацията и фондация „БлуЛинк“ на 21 юни 2024 г. в София.
Експерти от Центъра за изследване на демокрацията представиха цялостна оценка на настоящата политическа рамка за декарбонизация на България, разгледана през призмата на проекта на актуализирания ИНПЕК и съответствието му с амбициозните цели на Европа в областта на климата. Анализът очертава три възможни траектории за неутралност по отношение на климата в пет ключови икономически сектора: енергетика, сгради, транспорт, промишленост, селско стопанство и земеползване. Основните изводи от анализа, основан на моделиране на сценарии с различен набор от допускания и политически приоритети, е, че пътят към пълна декарбонизация ще зависи както от структурни промени в индивидуалното и колективното поведение, така и от масовото внедряване на най-иновативните нисковъглеродни технологии във всички отрасли на икономиката.
Към експертите на Центъра за изследване на демокрацията се присъединиха Апостол Дянков, началник на отдел „Координация на политиката по климата“, Министерство на околната среда и водите, Мария Невитала-Рей, анализатор на политиката по климата и енергетиката, Институт за реформи - Полша, Ася Добруджалиева, ръководител на проекти, Хабитат България, Полина Славчева, ръководител на проекти, Фондация „БлуЛинк“, Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и Кристиян Димитров, координатор на кампания „Енергийни общности“, Грийнпийс България.
Мария Невитала-Рей постави под въпрос липсата на амбициозност на ИНПЕК в региона, а Ася Добруджалиева подчерта липсата на цялостен поглед върху българския стратегически документ и необходимостта от интегрирани политики, които отчитат всички въздействия и се фокусират върху дългосрочните цели. Полина Славчева от своя страна акцентира върху правата в областта на климата и участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Драгомир Цанев изтъкна нуждата от синхронизация на конкретните приоритети в плана с наличните финансови инструменти, а Кристиян Димитров постави фокус на липсващите цели за насърчаването на енергийните общности и децентрализираното производство на електроенергия.
Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че България трябва да предприеме и амбициозни стъпки за повишаване на енергийната ефективност, като например насърчаване на промяната в енергийните навици на гражданите, въвеждане на механизми за ефективно управление на потреблението на енергия в домакинствата и предприятията и демократизиране на производството на електроенергия чрез по-активно участие на гражданите в енергийната система. Те подчертаха, че е от съществено значение да се поеме твърд ангажимент за постепенно извеждане на въглищата, либерализация на пазара на електроенергия и преразглеждане на регулаторната рамка за възобновяемата енергия, за да бъдат отключени нужните инвестиции.
