Енергийният преход в България изисква пълна модернизация на електропреносната система, която е под нарастващ натиск поради недостатъчни инвестиции, ограничена дигитализация, твърда регулаторна рамка и бързото навлизане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Въпреки значителния потенциал на малки ВЕИ, като покривни фотоволтаични системи, действащата регулаторна рамка не допуска създаването на енергийни общности и прилагането виртуално нетно отчитане. Въвеждането на тези механизми изисква институционални реформи и целенасочени инвестиции в цифрова инфраструктура, която да осигури гъвкавост на електроенергийната система.
Това са някои от основните изводи от кръглата маса на тема „Модерни електропреносни мрежи за устойчив енергиен преход“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 8 април, 2025 г. Събитието събра български политици, енергийни регулатори, мрежови оператори и експерти от Норвегия и Австрия, които представиха иновативни решения за управление на децентрализирани мрежи в реално време, в които граждани, търговци на енергия и местни оператори на мрежата обменят данни за енергийни потоци по напълно интегриран начин. Наред с експертите на Центъра за изследване на демокрацията, в панела участваха и Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси и член на Комисията по енергетика в Народното събрание, Димитър Зарчев, директор на Националния диспечерски център към Електроенергийния системен оператор, Ханс Ерик Будде, старши съветник в норвежкия Електроенергиен системен оператор, и Лео Камердинер, изпълнителен директор на австрийската платформа за обмен на енергийни данни - EDA.
Делян Добрев посочи, че сериозна пречка пред свързването на нови ВЕИ проекти е липсата на капацитет на множество точки за присъединяване към мрежата, поради което са приети нови правила за споделено ползване на съоръженията, които позволяват на различни електроцентрали да се свързват към една и съща подстанция. Той подчерта, че възобновяемите източници все по-често водят до нулеви цени на електроенергията, което обостря нуждата от въвеждане на системи за съхранение на енергия и гъвкаво управление на потреблението.
Димитър Зарчев акцентира върху нарастващата нужда от по-детайлен анализ на данни в реално време за успешното управление на децентрализирани енергийни потоци и осигуряване сигурността на доставките. Той отбеляза, че технологичните промени трябва да бъдат съпътствани от промени в институционалните практики и регулаторните стандарти.
Ханс Ерик Будде и Лео Камердинер споделиха примери от Норвегия и Австрия как достъпът до енергийни данни подпомага справедливия и устойчив преход. Централизираната платформа Elhub в Норвегия е отличен пример за платформа, изградена въз основа на обществено доверие, която е във взаиман полза на всички заинтересовани страни. Австрийската платформа EDA прилага стандартизиран и сигурен подход към обмена на данни, който насърчава гражданите да участват в енергийния пазар.
Всички участници в дискусията се обединиха около мнението, че българската електропреносната мрежа трябва спешно да бъде модернизирана и дигитализирана, за да отговори на темповете на енергийния преход. Те подчертаха, че интелигентните мрежови технологии, обменът на данни в реално време и решенията за съхранение на енергия вече съществуват, но тяхното ефективно внедряване изисква институционална подкрепа, регулаторна реформа и стратегически инвестиции. Страната рискува да не постигне целите си за декарбонизация и да пропусне възможностите на зелената икономика, ако не преодолее инфраструктурните ограничения и не насърчи активното участие на потребителите.
Участниците подчертаха необходимостта от по-добро планиране, ясна регулаторна рамка и премахване на пазарните бариери за нови технологии като съхранението на енергия и гъвкавостта на търсенето. Цифровите инструменти и платформи са от съществено значение за ефективното функциониране на съвременната електроенергийна система.
