Пътят на Европа към енергийна сигурност, устойчива конкурентоспособност и климатична неутралност все повече се определя от способността ѝ да развива и внедрява иновативни нисковъглеродни технологии, включително ядрена енергия, възобновяеми източници и решения за съхранение на енергия. Последователният политически ангажимент, стратегическите партньорства с единомислещи съюзници и устойчивите инвестиции в иновационната екосистема са ключови фактори за бъдещата сигурност и просперитет на континента.
Това са сред основните изводи от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който разглежда ключовите политически мерки, необходими за постигането на балансирана и сигурна енергийна система в България. Проучването беше представено по време на Корейско–българския енергиен форум „Чиста, сигурна, конкурентна: Енергийният микс за стратегическа автономия“, организиран съвместно от Центъра, Посолството на Република Корея в България и Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (KOTRA) на 30 октомври 2025 г. в София.
По време на дискусията, Жечо Станков, министър на енергетиката на България, потвърди ангажимента на страната за разширяване на ядрените и възобновяемите енергийни мощности, като подчерта, че чистата и сигурна енергия е в основата на дългосрочната конкурентоспособност на България.
Проф. Хьон-Сън Парк от Сеулския национален университет определи ядрената енергия като интегрирана екосистема на знанието, която свързва науката и международната сигурност. Той подчерта нарастващата нужда на обществото от чиста енергия, която може да бъде осигурена чрез комбинация от ядрени и възобновяеми източници.
Кю Йонг Ли, старши мениджър в Корейската ядрена асоциация, отдаде бързото икономическо развитие на Корея през последните десетилетия на дългосрочна политическа ангажираност към държавните инвестиции в ядрената енергетика.
Хьонг Хван Парк, регионален директор за Европа и Северна Африка в Hyundai Engineering and Construction, представи пътя на Корея към утвърждаването ѝ като световен лидер в изграждането и експлоатацията на ядрени електроцентрали.
Петъо Иванов, изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД, потвърди, че България постига значителен напредък към започване на строителството на два нови ядрени реактора, а от своя страна Валентин Николов, изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг, подчерта, че публичните инвестиции в ядрените проекти са жизненоважни за осигуряване на достъпна цена на енергията, енергийна независимост и индустриална конкурентоспособност.
Мартин Дановски, заместник-министър на иновациите и растежа на България, представи цялостната рамка на страната за насърчаване на чистите технологии и индустриалната конкурентоспособност чрез научноизследователски центрове и иновационни хъбове в цялата страна. Той подчерта, че укрепването на сътрудничеството с Корея и световните индустриални лидери е ключово за ускоряване на трансфера на технологии и постигането на нисковъглероден растеж.
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, акцентира върху бързото разрастване на възобновяемите енергийни мощности и системите за съхранение като основни инструменти за гъвкавост на електроенергийната мрежа и стабилност на цените. Той отбеляза, че възобновяемите източници и съхранението на енергия не са конкуренти, а взаимно допълващи се партньори в изграждането на следващия етап от устойчивото енергийно развитие на България.
Проф. Санг-Ил Ли, главен изследовател в Центъра за ядрена политика към Сеулския национален университет, представи потенциала на водорода, произведен чрез ядрена енергия, като основен фактор за дълбока индустриална декарбонизация и дългосрочна климатична неутралност. Той посочи, че интегрирането на малки модулни реактори (SMR) с производството на водород може да осигури надеждни, безвъглеродни решения, съобразени с нуждите на индустрията и регионалното търсене.
Зоя Дамянова, изпълнителен директор на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, подчерта значението на гражданското участие и социалното приобщаване за изграждане на широка обществена подкрепа за енергийния преход. Тя изтъкна, че общественото доверие и прозрачната политика са решаващи за гарантиране на справедлив преход, който облагодетелства общностите и осигурява дългосрочен обществен ангажимент.
Дискусиите завършиха с извода, че постигането на енергийната сигурност и климатичните цели на Европа изисква координиран подход, който съчетава диверсификация на чистите енергийни източници, ускоряване на иновациите и силни международни партньорства.
Участниците се съгласиха, че по-тясното сътрудничество между Европа и Корея може да засили технологичния обмен, инвестиционните потоци и политическото съгласуване - ключови фактори за изграждането на устойчиви, нисковъглеродни и достъпни енергийни системи, способни да подкрепят дългосрочната конкурентоспособност на Европа.
