След като през октомври 2020 г. Европейският парламент одобри правнообвързващата цел ЕС да намали с 60% до 2030 г. емисиите, допринасящи за глобалното затопляне, бързото приемане на всеобхватна дългосрочна стратегия за постепенно премахване на въглищата в България преди този срок става решаващо за провеждането на справедлив преход и икономическо преструктуриране на въглищните региони. Стратегията е необходима, за да може страната да се възползва от финансовите възможности на новата Многогодишна финансова рамка на ЕС (по-специално от Фонда за справедлив преход) и новия инструмент за възстановяване – пакетът „Следващо поколение ЕС“. Тези инструменти поставят екологичната трансформация и дигитализацията в основата на процеса на икономическо възстановяване на Европа.
На 6 ноември 2020 г. Центърът за изследване на демокрацията и Фондация „Фридрих Еберт“ организираха първия от серията международни онлайн семинари „Визия за Европа без въглерод до 2050 г. Как европейската Зелена сделка да бъде успешна в Югоизточна Европа?“.
Фокусът на уебинара „Изпълнение на Eвропейския зелен пакт чрез конкретни алтернативи за дългосрочна декарбонизация“ бе енергийния преход и декарбонизацията на енергийния сектор – предизвикателства от особена сложност за Югоизточна Европа. Въпреки наличния потенциал на възобновяема енергия, използването на каменни и лигнитни въглища доминира при осигуряването на енергийното обезпечаване на региона. С оглед дългосрочната цел на ЕС за въглероден неутралитет до 2050 г., по време на уебинара бяха разгледани бъдещите предизвикателства пред декарбонизацията и възможните начини Европейския зелен пакт да бъде приложен в България. Участниците в събитието, сред които представители на държавни институции, обсъдиха необходимостта от цялостни стратегически и политически мерки, които да спомогнат за осъществяването на успешни национални планове за действие.
По време на уебинара бяха обсъдени политическите, икономическите и социалните предизвикателства, свързани с поетапното премахване на въглищата в България, и различните финансови инструменти в подкрепа на енергийния преход, икономическото преструктуриране на въглищните региони и алтернативните зелени проекти. Участниците представиха най-вероятните европейски и национални сценарии за постигане на нисковъглеродна икономика и устойчиво развитие, както и условията за напредък към справедлив преход в силно зависимите от въглища и други изкопаеми енергийни източници региони в страните от Югоизточна Европа като България. В контекста на икономическото възстановяване след COVID-19, пакетът „Следващо поколение ЕС“ ще има решаващо значение за привеждане на политиките в съответствие с целите на Европейския зелен пакт.
