България трябва да се възползва от процеса по актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), за да ускори енергийния преход, да улесни инвестициите в иновативни нискоемисионни технологии, както и да подобри енергийната сигурност и енергийната ефективност. Само така може да се преодолеят социално-икономическите последици от трансформацията на българската икономика и високите равнища на енергийна бедност в страната.
Това са сред основните изводи от задълбочен анализ на три сценария за постигане на пълна декарбонизация на българската икономика до 2050 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията. Изследването беше представено по време на кръгла маса на тема „Изход от омагьосания кръг: дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България“ на 25 април 2024 г.
В дискусията се включиха, освен експерти от Центъра, Александър Давидов, директор на отдел "Енергийни баланси, секторни политики, стратегии и пазари", Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“, Екологично сдружение „За Земята”.
Александър Давидов заяви, че окончателната версия на Плана ще бъде публикувана за обществено обсъждане през месец май 2024 г., за да бъде предадена на Европейската Комисия в срок до края на юни т.г. Мария Трифонова подчерта нуждата от научно-обосновани секторни анализи, които водят до най-ниски системни разходи и повишена конкурентоспособност на българската икономика, както и от обществена подкрепа за разработване и внедряване на върхови технологии в енергетиката.
Ивайло Алексиев отбеляза, че политиките, свързани със сградния фонд са пресечна точка между мерките за повишаване на енергийната ефективност и производството на енергия от ВЕИ за собственото потребление. Драгомир Цанев изрази мнение, че амбициозните цели в сферата на енергийната ефективност следва да бъдат обвързани с необходимия финансов ресурс и работещ механизъм за изпълнение на политиките. Радостина Славкова представи задълбочен анализ на проектоверсията на актуализирания ИНПЕК, спирайки се върху нуждата от конкретни данни и параметри за развитието на децентрализирани ВЕИ мощности, извеждането от употреба на природния газ за отопление и насърчаването на използването на обществен транспорт.
Всички говорители се обединиха около тезата, че България трябва и да предприеме амбициозни мерки за подобряване на енергийната ефективност, за насърчаване промяната на енергийните навици на гражданите, за въвеждане на механизми за ефективно управление на енергийното потребление сред домакинствата и бизнеса и демократизация на електроенергийното производство като процес на включване на гражданите в енергийната система.
