Изграждането на устойчивост срещу чуждестранна намеса и манипулиране на информацията е от решаващо значение за запазването на глобалната стабилност и демократичните процеси. Кампаниите за дезинформация, често организирани Кремъл, имат за цел да подкопаят общественото доверие в институциите, да всяват смут и да влияят върху политическите процеси. Един от факторите за подпомагане на чуждестранното влияние са сложните мрежи от местни поддръжници, които използват икономическото си влияние, за да превземат политически дневен ред и да оформят общественото мнение в целевите държавите.
Стабилен и адаптивен подход към сигурността, демонетизирането на дезинформацията и платформите на социалните медии като платформи за чуждестранното влияние бяха сред основните теми, обсъждани на международна конференция, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и посолството на Република Корея на 24 юни 2024 г.
Д-р Сонг Те-ън от Корейската национална дипломатическа академия подчерта необходимостта от киберсценарии във военните учения и правни рамки за противодействие на киберкампаниите. Д-р Сонг се застъпи за стратегически комуникационни центрове между демократичните държави за ранно предупреждение и обмен на информация. Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията представи проучване, според което 40% от българите вярват в дезинформация, като основните дискусии са посветени на военната помощ за Украйна, членството в Шенген и Еврозоната. Д-р Галев предложи решения като въвеждане на различни видове финансиране на медиите, включително чрез публично-частни партньорства, и изграждане на капацитет за стратегическа комуникация сред публичните институции.
Кристиан Пантази, главен редактор на румънската Група за медийна свобода и демокрация, отбеляза, че както в България, така и в Румъния политическите фигури и службите за сигурност често контролират медиите в името на собствените си цели, което подкопава независимостта на медиите. Той отбеляза, че въпреки разпространението на проруски популистки наративи в Румъния, негативното възприемане на Русия в страната принуждава тези политически партии да представят Запада като също толкова корумпиран, за да насърчават руското влияние. Владимир Миленски, директор на Информационния център към Министерството на отбраната в България, заяви, че дезинформацията е симптом на нашите неуспехи, а когато не успяваме да общуваме, дезинформацията се появява, пуска корени и процъфтява. Д-р Ким Тейонг представи способите на когнитивната война и как социалното инженерство се използва, за да се манипулира възприемането на реалността от хората. Той също така обсъди казуси на когнитивни терористични атаки.
Глория Трифонова от Центъра за изследване на демокрацията изтъкна ролята на бивши военни в активните мерки на Кремъл, а Кристина Цабала представи дезинформацията, основана на пола, по-специално по отношение на украинските бежанки. Подобни нагласи могат да доведат до десенсибилизация към престъпленията и нормализиране на нападенията срещу жените бежанки. Георги Ангелов, журналист от Радио Свободна Европа/Радио Свобода, обсъди монетизирането на дезинформацията чрез платформи като Share for Pay, които обещават лесни пари за споделяне на дезинформация. Той очерта как дезинформацията се е превърнала в бизнес и как е възможно да се проследят някои от основните участници в нея. Тези платформи оказват значително влияние върху поведението на избирателите и повдигат въпроси за работата на медиите.
