България все още няма дългосрочна стратегическа визия, нито пък ясно изразен политически ангажимент, поет от страна на основните политически сили, за справяне с операциите за външно влияние и дезинформация, разпространявани през класическите и социалните медии. Проблемът се задълбочава от участието на неформални мрежи от политици, вкл. в изпълнителната власт, партии, лидери на мнение, представители на частния сектор и олигархични кръгове, в разпространението и усилването на тези операции.

На 23 февруари 2023 г. на пресконференция в Българската телеграфна агенция експерти от Центъра за изследване на демокрацията представиха критичните управленски дефицити, които улесняват „завладяването на медиите“ в страната. Сред най-разпространените от тях са неефективното правоприлагане по отношение на прозрачността на собствеността и финансирането на медиите, в т.ч. разпределянето на публични средства от държавните институции, частично прилагане и скрита регулаторна съпротива срещу санкциите на ЕС относно подкрепяните от Кремъл медии, включително поради липсата на законодателство, което да осигурява правното основание за прилагане на тези санкции в страната и липса на ясно разпределение на отговорностите за противодействие на дезинформацията между отговорните институции.

Необходими следващи стъпки в борбата с дезинформацията трябва да се основават на създаване на координирани и синергични управленски механизми, които могат да се справят с постоянно променящите се рискове, свързани с дезинформацията. Изграждането на „офлайн“ инфраструктура, напр. институции, законодателство, финансови инструменти, образователни програми, наръчници, комуникационни и компютърни мрежи и др. , и Всички елементи в развитието на цифровата инфраструктура, включваща онлайн системи и решения, които позволяват проверка на цифровата самоличност, обмен на данни, идентифициране и проверка на дезинформация, наблюдение и разкриване на неавтентично поведение в онлайн пространството, трябва да вървят ръка за ръка. Институционалният капацитет за стратегическа комуникация на публичната администрация, с акцент върху критични министерства и държавни институции, например в сферата на икономиката, енергетиката, вътрешните работи, отбраната, външните работи и националната сигурност също трябва да бъде подобрен.