Продължаващата агресия на Русия срещу Украйна и способността ѝ да финансира военните си действия чрез приходите, които реализира от износ на енергийни ресурси остават основно предизвикателство за европейските и американски политици. Въпреки значителния спад в зависимостта на Европа от вноса на руски петрол и газ, енергийната уязвимост на Централна и Източна Европа подкопава ефективността на санкциите на Европейския съюз и допълнително укрепва икономическата и военната мощ на Кремъл. Турция, от своя страна, се превръща в ключов елемент от стратегията на Русия за заобикаляне на международните санкции и запазването на позициите й в глобалните търговски и финансови вериги.
Това са част от основните изводи в две нови публикации на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), посветени на освобождаването на Централна Европа от руската енергийна зависимост и на икономическото влияние на Русия в Турция („Кремълският наръчник в Турция“). Докладите бяха представени по време на панелна дискусия, организирана от американския институт „Хъдсън“ на 15 май 2025 г. във Вашингтон, САЩ.
В дискусията, модерирана от Матю Бойс, старши сътрудник в Центъра за Европа и Евразия към „Хъдсън“, взеха участие водещите анализатори на Центъра за изследване на демокрацията и на CREA – Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра; Мартин Владимиров, директор на програма „Геоикономика“, и Исак Леви, ръководител на екипа по европейска и руска енергийна политика в CREA.
Говорителите разгледаха възможностите пред Европа за прекратяване на зависимостта си от руските изкопаеми горива, затваряне на пропуските в режима на санкции и предотвратяване на трансфера на западни технологии към враждебни режими. Те подчертаха, че приходите на Русия от енергиен износ продължават да бъдат обезпокоително устойчиви – продажбите на петрол и газ представляват около една трета от целия износ на Кремъл.
Въпреки забраната за внос на руски петрол в ЕС, съществуват значителни вратички – като изключенията за Унгария, Словакия и Чехия, които продължават да внасят руски суров петрол по нефтопровода „Дружба“, преминаващ през Украйна, както и изключението за нефтопреработка, което позволява на трети страни извън ЕС като Индия и Турция да увеличат вноса на руски суров петрол, да го преработят и да изнесат значителни количества петролни продукти за европейските и американски пазари. Тези механизми са донесли на руската хазна близо 10 милиарда евро допълнителни приходи само през 2024 г.
Панелистите подчертаха, че Европа не бива да се връща към вноса на руски газ, дори в условията на краткосрочни ценови сътресения, тъй като съществуват по-надеждни алтернативи за дългосрочната енергийна сигурност на континента. Вносът на руски втечнен природен газ (ВПГ) и по тръбопроводи се е увеличил с около 25–30 на сто през 2024 г., като най-силен е ръстът в Централна и Източна Европа. Газопроводът „Турски поток“ се превърна в стратегически център за реекспорт на руски газ от Турция, ефективно замествайки транзита през Украйна. Това увеличение на руските газови доставки в Европа подкопава търсенето на американски втечнен газ. Говорителите бяха единодушни, че предстоящото въвеждане в експлоатация на нови мощности за износ на ВПГ от САЩ ще позволи пълната замяна на руския газ в Европа.
Особено внимание бе обърнато и на нарастващата роля на Турция като основен посредник в прането на руски петрол и газ на световните пазари. Турски компании съдействат и за разширяването на износа на стоки с двойна употреба към Русия, които са от ключово значение за военната кампания на Кремъл.
Участниците в дискусията предупредиха, че засилващата се икономическа взаимозависимост между Русия и Турция има сериозни регионални и стратегически последици – рискове за единството в рамките на НАТО, за ефективността на санкциите на ЕС и за устойчивостта на международния ред.
Панелистите се обединиха около необходимостта ЕС и САЩ да наложат вторични санкции срещу Кремъл, да засилят финансовия натиск върху руските посредници и да представят по-цялостна стратегия за икономическо сътрудничество, способна да ограничи нарастващото икономическо присъствие на Русия и Китай в страните от Глобалния Юг.
