С оглед постигането на европейската цел за въглеродна неутралност през 2050 г. и в условията на световна здравна и икономическа криза, пред България остава предизвикателството да успее да проведе ефективен енергиен преход. Страната може да се възползва от предоставените от ЕС възможности за финансова подкрепа, за да трансформира енергийния си сектор и постави дългосрочното си икономическо развитие върху по-устойчиви основи.

Това бе основният фокус на уебинара „Европейският зелен пакт в България: възможни политики и решения“, организиран от Центъра за изследване на демокрацията на 19 май 2020 г. В дискусията взеха участие Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката, доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в Народното събрание (2014–2019), Боряна Каменова, директор на дирекция „Политика по изменение на климата“ към Министерство на околната среда и водите, както и енергийни експерти от Центъра.

Панелистите приветстваха по-сериозната амбиция, залегнала в актуализирания проект на националния Интегриран план за енергетика и климат, но откроиха някои предизвикателства и неясноти в стратегическия документ. Беше посочена липсата на конкретни финансови и политически измерения за постигане на целите за енергиен преход, както и прекомерния фокус върху мегапроекти като АЕЦ Белене и Турски поток за сметка на далеч по-малките инвестиции в нови ВЕИ централи и енергийна ефективност.

Говорителите изразиха и съмнение, че ще е възможно запазването на въглищните електроцентрали през следващите десет години без продължаване на държавната подкрепа в размер на почти 450 млн. евро годишно. Подобно субсидиране е в разрез с правилата на Европейската комисия за държавна помощ и изземва стратегически финансов ресурс, който може да се използва по-ефективно за осъществяване на енергийния преход.