Руската инвазия в Украйна постави европейската енергийна и климатична сигурност пред най-трудното си изпитание досега. Нарастващите геополитически рискове, произтичащи от прекомерната зависимост от вноса на руски газ, вече се материализираха, като от средата на юни 2022 г. Кремъл едностранно намали доставките за по-голямата част от Европа. Това е част от Кремълския наръчник в Европа за подкопаване на европейското единство чрез използването на енергетиката като оръжие за влияние и натиск. Геополитическата криза показа, че Европа трябва да подобри управлението на енергийния си сектор, за да се откъсне трайно от зловредното икономическо и политическо влияние на Кремъл.
Това са някои от основните изводи от кръглата маса „Европейската стратегия за енергийна и климатична сигурност: поглед от Берлин", организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 24 юни в Берлин, в партньорство с Европейската климатична инициатива на Федералното министерство на икономиката и климатичните политики.
По време на кръглата маса към експертите на Центъра се присъединиха изтъкнати германски експерти в областта на енергийната и външната политика, сред които Улрике Лайс, заместник-директор на Европейската климатична инициатива, д-р Нилс Майер-Олендорф, ръководител на отдел „Международно и европейско управление“ в института Econologic, Матиас Кох, съветник по политиките, Германски енергийни системи и преход в индустрията E3G, д-р Казимир Лоренц, директор на Института за енергийни изследвания Aurora, така и д-р Густав Гресел, старши политически сътрудник в програмата за разширяване на Европа в Европейския съвет за външна политика.
По време на дискусията Центърът представи най-новата си публикация по темата – Рискове пред енергийната сигурност и Кремълският наръчник в Германия: Към преустановяване на икономическите връзки с Русия, изработена въз основа на констатациите от Индекса на риска за енергийната и климатичната сигурност (ECSRI).
В панелната дискусия експертите по енергийна и климатична политика се съсредоточиха върху предизвикателствата, пред които е изправена Германия като една от най-уязвимите държави към рисковете за сигурността на доставките и геополитическата зависимост от Русия. Кремъл се възползва от грешките на германската стратегическа политика, за да култивира неформални мрежи за влияние, които да подкопаят енергийната и климатичната сигурност на ЕС. Германия непрекъснато настояваше, че проектът Северен поток 2 няма никакви стратегически или военни последици и има изцяло пазарна обосновка. Моментът на руското нахлуване в Украйна и последвалият руски енергиен шантаж разкриха колко грешно сме разсъждавали за мотивите на Кремъл. Следователно е от ключово значение да се преустановят съвместните стратегически проекти за изграждане на енергийна инфраструктура заедно с Русия, както и да се предотврати навлизането на незаконни руски капитали в германската, а оттам и в европейската финансова система.
Сред основните повдигнати въпроси беше и необходимостта от подобряването на управлението на енергийния сектор, за да се осигури съгласуваност на германската енергийна политика с дългосрочните цели на ЕС. Експертите се обединиха около идеята, че Германия няма да може да преодолее геополитическите предизвикателства пред енергийната си сигурност без амбициозна стратегия за диверсификация, основана на по-голям внос на втечнен природен газ в краткосрочен план. Те обаче отбелязаха потенциалния риск от заключване в дългосрочна зависимост от използването на природния газ, ако бъдат подписани нови дългосрочни договори за доставка на газ и бъде изградена нова инфраструктура за внос. Германските политици трябва да настояват за повече икономии на газ чрез засилване на мерките за контрол върху потреблението, включително чрез въвеждане на търгове за икономии на газ в промишления сектор.
Освен това, единодушното мнение беше, че няма смисъл да се рестартират атомните електроцентрали, тъй като рисковете за сигурността на доставките са свързани с промишленото търсене, а не с производството на електроенергия. Всички говорители наблегнаха на необходимостта да се запази графикът за поетапно спиране на въглищните централи в Германия до 2030 г. и предупредиха за потенциалния отрицателен сигнал, който рестартирането на въглищните централи може да има върху глобалните политики за устойчивост и по-специално върху амбициите за декарбонизация на Централна и Източна Европа.
