Управлението на електроенергийната мрежа става все по-сложно в контекста на бума на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Нестабилността и непредсказуемостта на ВЕИ производството води до дисбаланси, които следва да се управляват от мрежовите оператори чрез децентрализирани решения за повече гъвкавост. Честите излишъци на електроенергия в светлата част на деня през последната година са довели до това, че половината от смущенията в честота на електропреносната система на континентална Европа са причинени от излишъците в България.
С цел да подобри електропреносната свързаност и да повиши капацитета на мрежите да присъединяват нови ВЕИ мощности, през ноември 2023 г. Европейската комисия стартира План за действие за мрежите, който предвижда инвестиции в размер на 584 милиарда евро до 2030 г. Интелигентните мрежи и дигитални технологии като сензори, автоматизация и изкуствен интелект може значително да оптимизират управлението на електроенергийните потоци и да предвиждат колебанията в търсенето. Така потреблението може да се пренасочва към периоди с високо производство на ВЕИ, което и да ограничи екстремалното натоварване на мрежата. За България, ключовият въпрос е как тези съвременни технологии и решения могат да бъдат внедрени ефективно, за да се гарантира стабилността и устойчивостта на мрежата.
Това са някои от основните теми, обсъдени по време на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 18 юни 2024 г., посветена на „Еволюцията на българската мрежова инфраструктура: модернизация и дигитализация“.
В дискусията се включиха, освен експерти от Центъра, Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в Народното събрание, Рад Станев, ръководител на лаборатория „Устойчивост на електроенергийните системи” в Техническия университет, Карел Крал, главен изпълнителен директор на Електрохолд, Здравко Братоев, заместник-председател на Съвета на директорите на Електроразпределение Юг, част от EVN България, Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт, Севдалин Станев, изпълнителен директор на Loren Networks и Мирослав Ризов, системен архитект в направление „Автоматизация в Енергетиката“ към „Шнайдер Електрик“ България.
Делян Добрев обясни, че капацитетът на българската електроенергийна мрежа е претоварен само в определени часове и региони, и представи гъвкава схема за присъединяване на вятърни мощности и батерии, които да използват мрежовия капацитет извън пиковите часове на фотоволтаичните централи. Карел Крал очерта нуждата от ефективни стимули за промяна на потребителските навици, което би спомогнало балансирането на мрежата като гъвкави тарифи, които да стимулират потребителите да консумират електроенергия в часовете, когато производството е най-високо и съответно цената най-ниска. Рад Станев отбеляза, че българската електроенергийна система се сблъсква с нови глобални предизвикателства, изискващи създаване на ново технологично знание и актуализиране на старите правила за управление на мрежата, докато Калоян Стайков подчерта необходимостта от независим енергиен регулатор и равнопоставеност в инвестициите между частни и публични субекти. Мирослав Ризов акцентира на важността на интегрирането на интелигентни електромери и технологии за дигитализация, а Севдалин Станев допълни, че използването на изкуствен интелект за анализи в реално време е ключово за предотвратяване на аварии и адаптация към климатичните промени.
Всички говорители се обединиха около тезата, че технологични решения са налични, но липсата на финансиране и кадри са ключови пречки пред прилагането им. Те бяха единодушни, че както физическата инфраструктура, така и регулаторната рамка имат нужда от адаптиране към новите условия. Потребителите могат да играят изключително важна роля в балансирането на мрежата, ако им бъдат предложени подходящи стимули и те се превърнат в активни участници на електроенергийния пазар.
