В контекста на военния конфликт в Украйна и нарастващите рискове пред енергийната и климатичната сигурност на Европа, отключването на потенциала за производство на електроенергия от офшорна вятърна енергия ще увеличи енергийната независимост на България и ще подобри устойчивостта на енергийните системи. България трябва да предприеме действия и оползотвори 26 ГВт от техническия си потенциал за развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море. Тя е и в основата на постигането на амбициозните цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г.

Това са част от основните заключения от анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който представя техническа и икономическа оценка на българския потенциал за развитие на офшорната вятърна енергия. Изследването беше представено от експерти на Центъра по време на изслушване в парламентарната Комисия по енергетика на 9 март 2022 г.

Представители на всички политически партии се обединиха в подкрепата си за нов законопроект, който да постави основата за развитие на офшорен вятър в България.

В дискусията, освен експерти от Центъра за изследване на демокрацията, се включиха още Бръндуша Йоана Предеску, посланик на Румъния в Република България, и Роб Диксън, посланик на Великобритания в Република България, които очертаха опита на своите страни в сектора, фокусирайки се върху възможните първи стъпки на България в тази насока.

Посланик Диксън изтъкна водещата роля на частния сектор за развитието на офшорната индустрия на Великобритания до световно лидерство благодарение на (i) ясна амбиция и цели от правителството, (ii) подходящи финансови инструменти като договори за разлика и (iii) близко сътрудничество между правителството, регулатора и частния сектор.

В изслушването се включи и Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите, който обобщи дългосрочните цели на България за енергиен и климатичен преход, и обособи ролята на офшорната вятърна енергия в осъществяването му в контекста на по-високите цели на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г.

Г-н Сандов посочи, че е от изключителна важност да се развие целия капацитет и потенциал за ВЕИ на България, за да се подобри националната енергийна сигурност.