Кремъл започна едностранно да прекратява доставките на газ за Европа, превръщайки в реалност някои от най-лошите кошмари на европейските политици. Това е част от наръчника на Кремъл за подкопаване на европейското единство чрез използване на енергийните доставки като оръжие за натиск. Геополитическата криза показа, че Европа трябва да подобри управлението на енергийния си сектор, за да се откъсне от зловредното икономическо и политическо влияние на Кремъл.
Това са някои от основните изводи от кръглата маса Енергийната и климатичната сигурност на Европа: Уроци от Кремълския наръчник, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 28 юни 2022 г. в Брюксел в партньорство с Центъра за европейски политически изследвания. По време на дискусията, експертите от Центъра за изследване на демокрацията представиха основните изводи от Индекса на рисковете за енергийната и климатичната сигурност (ECSRI) – нов политически инструмент, който помага да се сравни напредъкът на различните европейски страни при преодоляването на тези рискове и начинът, по който те са повлияни от руската инвазия в Украйна.
Оценката ясно показва, че рисковете са се увеличили значително след анексирането на Крим през 2014 г., тъй като редица европейски държави са задълбочили зависимостта си от вноса на руски природен газ, като само Италия и Германия са отговорни за половината от този ръст. За да разшири влиянието си върху европейските енергийни пазари, Русия е увеличила подкрепата си за мощни неформални мрежи, които се използват за завладяването на стратегически решения в сектора с цел подкопаване на опитите на ЕС за засилване на своята енергийна и климатична сигурнос.
В събитието се включиха изтъкнати европейски и американски експерти в областта на енергетиката и външната политика, сред които Мелани Кендърдайн, директор, Инициатива за енергийни перспективи, бивш съветник на секретаря по въпросите на енергетиката и директор на Службата за енергийна политика и системен анализ към Департамента по енергетика на САЩ, Кан Огутчу, анализатор по въпросите на енергийната сигурност в Групата за политически анализи и анализи на сигурността на Върховното главно командване на съюзническите сили на НАТО в Европа, и Радан Кънев, член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент и член на Европейската народна партия. Дискусията беше модерирана от Кристиан Егенхофер, който е старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания.
Всички говорители се обединиха около тезата, че структурните рискове за енергийната и климатичната сигурност могат да бъдат преодолени само чрез дългосрочни политически усилия, които ще позволят постигането на амбициозни цели за сигурност на доставките и декарбонизация. Това включва намаляване на рисковете за надеждността на енергийното потребление, свързани с високия енергиен интензитет, празните газохранилища, все още силно зависимия от петрола транспортен сектор и ниското разнообразие при производството на електроенергия.
Същевременно експертите бяха разделени по отношение на ролята на природния газ в Европа. Г-жа Кендърдайн настоя, че е необходимо ускоряване на изграждането на нови терминали за износ на втечнен природен газ в САЩ, което би могло да подпомогне стратегията за диверсификация на доставките в Европа и да подобри тяхната сигурност.
Според останалите експерти ролята на втечнения природен газ ще е важна само в краткосрочен план. Г-н Огутчу предупреди, че новите проекти за строителство на газова инфраструктура са изправени пред реалния риск да се превърнат в невъзвръщаеми активи и предупреди за дългосрочните рискове пред изпълнението и капиталовите разходи, свързани с тези енергийни проекти. Той също така изрази загрижеността си, че предизвикателствата пред енергийната сигурност и различните национални подходи за справяне с тях създават реален риск от политическо и икономическо разделение в Европа.
Г-н Кънев отрази консенсуса в ЕС относно бъдещето на природния газ в европейската енергийна система в светлината на предстоящата пленарна сесия на Европейския парламент, на която депутатите ще гласуват предложението на Комисията за включване на газовите и ядрените дейности в таксономията на ЕС. Той заяви, че природният газ не е устойчив поради волатилността на цените, необходимостта да се разчита на чуждестранни доставчици и въглеродната му интензивност.
Освен това единодушното мнение беше, че пълното спиране на използването на природен газ до 2035 г. на фона на декарбонизацията на енергийния сектор ще изисква силен политически натиск за пълноценното оползотворяване на европейския потенциал за възобновяема енергия. Най-лесният начин за декарбонизация на европейската икономика, а оттам и за постигане на устойчива енергийна независимост, е да се ускори процесът на електрификация, основан на децентрализирани системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници.
По пътя към въглеродно неутрална енергия обаче се появяват и нови геополитически рискове, свързани с концентрацията на минералните ресурси и металите, използвани във ВЕИ технологиите, в ръцете на авторитарни държави като Русия и Китай. Г-жа Кендърдайн подчерта необходимостта от дългосрочна стратегия за справяне с тези рискове, тъй като те могат да подкопаят жизнеспособността на глобалния енергиен преход. Г-н Огутчу предупреди за засилваща се тенденция, сочеща към „свят след руската зависимост, в който ще се появят нови електродържави като ключови фактори за глобалната енергийна и климатична сигурност“.
