Геополитическата нестабилност, конкуренцията в чистите технологии, фрагментираните вериги за доставки и нарастващите рискове за енергийната сигурност поставят България пред стратегически избор – да ускори прехода към по-устойчива и иновативна икономика, или да продължи да изостава от европейските и световни тенденции. За да привлече иновативни технологични решения и да развитие конкурентна индустриална среда, страната има нужда от предвидима регулаторна рамка, по-активното участие в европейските индустриални политики, целенасочени инвестиции в научноизследователска дейност и намаляване на административните бариери.
Това бяха сред основните изводи от Националния иновационен форум, организиран от Центъра за изследване на демокрацията и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ на 9 декември 2025 г. в София. Представители на институциите, бизнеса и експертната общност обсъдиха основните направления на зеления технологичен преход и ролята на иновациите за ускоряване на декарбонизацията, подчертавайки необходимостта от модернизация на индустриалната структура и по-активно участие в европейските зелени вериги на стойността.
Васил Терзиев, кмет на София, отбеляза, че столицата засилва своята роля като иновационен център, но за да се превърне в пълноценен технологичен хъб са необходими интегрирани политики, достъп до данни, намалена бюрокрация и активни стратегии за развитие и задържане на таланти. Той подчерта нуждата да се изгради по-силна връзка между бизнес, финансиращи институции, наука и публичен сектор, за да се ускори създаването и внедряването на иновации.
Дончо Барбалов, заместник-министър на икономиката и индустрията, изтъкна, че България трябва да се впише по-активно в европейските индустриални приоритети чрез премахване на регулаторни бариери, подкрепа за развитието на високотехнологични направления, включително във високо енергийната индустрия, и достъп до по-евтина енергия.
Лиляна Павлова, старши съветник във Фонд „Приложни изследвания и комуникации“, подчерта, че страната разполага със значителен научен и човешки потенциал, но липсата на рисков капитал и недостатъчната инвестиционна скорост ограничават по-видимите резултати в областта на иновациите. Тя подчерта, че България се нуждае от ясна визия и проекти, подкрепени от модерни финансови механизми и по-тясно сътрудничество между академичната среда, бизнеса и държавата, за да превърне своя талант и технологии в устойчив двигател на икономически растеж.
Крум Павлов, управител на „Логисофт“ и носител на отличието „Иновативно предприятие на годината“ за 2024 г., посочи, че иновациите са дългосрочен процес, основан на натрупване и постоянство, а основен приоритет трябва да бъде развитието и задържането на кадри. Той подчерта, че именно системното изграждане на умения, практическа подготовка и инвестиции в таланта на младите специалисти са решаващи за създаването на компании, които могат да конкурират световни лидери.
Участниците във форума потвърдиха необходимостта от координирани усилия и последователна стратегическа рамка, която да позиционира България като активен участник в европейската зелена и технологична трансформация.
