Липсата на ясни политики по отношение на съдържанието, разпространявано в социалните мрежи, се очертава като все по-голям проблем, особено в страните от Югоизточна Европа. Приключващата предизборна кампания в България показва ясно, че Facebook се превръща в ключов инструмент за политическо влияние.
По време на онлайн пресконференция на 2 април 2021 г. Центърът за изследване на демокрацията представи пред български журналисти и медии своето най-ново проучване на тема Дезинформационни послания на парламентарните избори 2021. Резултатите от анализа обобщи Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ на Центъра, като уточни, че в него са разгледани три типа Facebook общности: политически партии и лидери; проруски и/или антилиберални медии, страници и групи; големи медии, включително обществени радио и телевизия. Бяха посочени също и четирите ключови дезинформационни наративa, разпространявани в България по време на предизборната кампания:
- конспирации, свързани с COVID19;
- подкрепа за големите руски енергийни проекти;
- противопоставяне срещу Европейския зелен пакт;
- изобличаване на „лицемерието на ЕС”
Оказва се, че партиите безкритично, а често и целенасочено, разпространяват дезинформация онлайн, което засилва липсата на разбиране на същността на демократичното управление от страна на обществото, уязвимо на тези послания. Ролята на гражданското общество в партньорство с държавните институции е ключова, за да се разработи модел за наблюдение и противопоставяне на дезинформацията при създаването на медийно съдържание за политически цели. Необходимо е още да се създаде канал за комуникация със социалните медии, за да може да се проверяват и блокират публикации и съдържание, които провокират разделение в обществото.
