Мрежи за влияние, често с прокремълски позиции, използват политически, медийни и граждански механизми, за да манипулират общественото мнение и да дискредитират процеса на влизане в еврозоната, подкрепата за Украйна и енергийния преход на страната. За целта те използват координирани (дез)информационни кампании, разположени около ключови политически решения или събития, насочени към разколебаване и промяна на обществените нагласи и забавянето на критично важни реформи.
Това са някои от основните изводи от последните две проучвания на Центъра за изследване на демокрацията, „Кремълският наръчник в действие: против вятърната енергия в Черно море“ и „Мрежи на измамата: разпространяване на манипулирана информация в България и в Румъния“, представени по време на публична дискусия на тема, „Демократичен щит срещу руската дезинформация: Икономическа и информационна (не)сигурност“, проведена на 4-ти март в София.
Дискусията се фокусира върху организираните (дез)информационни кампании, които засилват евроскептични настроения, въздействат върху политическите решения и оказват натиск върху институциите, забавяйки или блокирайки важни законодателни инициативи. Един от анализите показа как тези кампании са насочени срещу развитието на офшорната вятърна енергия в България, като манипулират общественото мнение и оказват политически натиск, за да възпрепятстват приемането на законодателство в сектора.
Акцент беше поставен върху уязвимостта на България към руските дезинформационни послания и се подчерта, че страната е сред най-застрашените в Европа от подобни кампании. Представена беше и новата тенденция при дезинформацията, при която верни факти се изваждат от контекст с цел манипулиране на обществените нагласи.
Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че в отговор на заплахите от стратегическата манипулация на информационното пространство, е необходимо изграждането на защитни механизми – както под формата на по-силни демократични институции, способни да прилагат ефективно разпоредбите на законодателството на ЕС за цифровите услуги и пазари, така и чрез повишаване на обществената осведоменост и критичното мислене.
Следва да се повиши институционалния капацитет за осигуряване на противодействие на заплахите в информационното пространство, например чрез създаване на специализирани отдели за стратегически комуникации или като се разшири функцията на пресцентровете на министерствата, както например това вече се случва в Министерството на външните работи и в Министерството на отбраната. Това са някои от първите предприети стъпки за изграждането на социална устойчивост срещу дезинформацията и зловредната външна намеса.
