В контекста на нарастващата дигитализация на публичния и политическия живот, онлайн пространството се превръща във все по-интензивна среда за разпространение на дезинформация, реч на омразата и кибернасилие, насочени срещу жени – особено онези, които заемат позиции в медиите, политиката и гражданското общество. В този контекст, на 20 юни 2025 г. Центърът за изследване на демокрацията организира конференцията „Чуждо влияние и уязвимост: дезинформация и кибернасилие, основани на пола, в България“. Събитието обедини експерти, представители на институции и граждански организации в дискусия за цифровите заплахи срещу жени в публичната сфера, мизогинистично съдържание и въздействието му върху младите мъже, както и какви биха могли да бъдат институционалните отговори и възможности за превенция.
Конференцията бе открита от Росица Джекова, директор на Democracy Shield Task Force на Центъра, която подчерта, че дезинформацията не е просто лична атака, а инструмент за заглушаване на жените. Народният представител Деница Симеонова призова за създаване на национален орган за противодействие на дезинформацията и за по-добро прилагане на европейското законодателство. В първия панел Глория Трифонова и Елизавета Полякова, анализатори в Democracy Shield Task Force, представиха изследване на дезинформацията, основана на пола и идентичността в онлайн медиите, както и платформаите YouTube и Telegram между 2023 и 2025 г. Антоанета Василева от Националния център за безопасен интернет алармира за високите нива на онлайн насилие сред децата, особено младежи на възраст между 10 и 14 години, и подчерта нуждата от дигитална грамотност и работа с родителите. Гергана Цветкова от Института за контраинтуитивни идеи акцентира върху кибернасилието в условия на домашно насилие и недостига на надеждни данни.
Във втория панел, модериран от Илиана Бойчева, анализатор в Правната програма на Центъра, бяха обсъдени институционалните отговори на дезинформацията и кибернасилието, основани на пола. Участниците подчертаха значението на правото на ЕС и ролята на новата директива за борба с насилието над жени, която въвежда минимални стандарти за криминализиране на деяния като споделяне на интимни материали без съгласие, киберследене и онлайн тормоз. Представители на Министерството на правосъдието, Елена Дойчева и Любомир Талев, представиха последните законодателни промени и работата на експертни групи, насочена към адаптиране на националната рамка. Петър Галев от Представителството на Европейската комисия представи възможностите на Акта за цифровите услуги за управление на системни рискове и защита на основните права в онлайн среда. Диляна Кирковска от Съвета за електронни медии отбеляза трудностите в санкционирането на сексистко съдържание в традиционните медии, особено когато е прикрито като хумор или политическо изразяване.
Конференцията изведе нуждата от ясни дефиниции, институционални мандати и по-добри инструменти за мониторинг и санкции. Участниците се обединиха около необходимостта от системен подход в борбата с дезинформацията и кибернасилието, основано на пола, както и от по-добра защита на уязвимите групи в цифрова среда.
