Руската инвазия в Украйна ясно разкри колко уязвима е Европа към рисковете пред енергийната и климатичната сигурност. Войната задълбочи енергийната криза, която започна заради сериозния дефицит при предлагането на природен газ на световните пазари в края на 2021 г. Държавите от Югоизточна Европа (ЮИЕ) са изправени пред най-голямата заплаха за тяхната енергийна и климатична сигурност поради прекомерната си зависимост от вноса на руски нефт и природен газ.
През следващото десетилетие регионът ще трябва да трансформира енергетиката си чрез постепенно извеждане на изкопаемите горива от енергийния микс и значителни инвестиции в прехода към нисковъглеродно енергийно развитие. Преодоляването на структурните рискове за енергийната и климатичната сигурност в региона изисква дългосрочен подход с амбициозни цели за сигурност на доставките и декарбонизация. Ключов елемент е постепенното извеждане на природен газ, тъй като намаляването на търсенето пряко подобрява сигурността на доставките.
Това са някои от основните изводи от задълбочен анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който проучва дългосрочните визии за сигурността на доставките на природен газ, както и перспективите за ускоряване на енергийния преход и намаляването на потреблението на газ в България, Румъния и Гърция. Изследването е основано на оценката на Индекса за енергийна и климатична сигурност (ECSRI), също разработен от Центъра. Центърът го представи по време на кръгла маса на тема "Бъдещето на природния газ в Югоизточна Европа: диверсификация и извеждане от енергийния микс" в София на 28 март 2023 г.
Освен екипа на Центъра, в кръглата маса се включиха водещи енергийни експерти от ЕС и САЩ, сред които Джефри Пайът, помощник-държавен секретар на САЩ по енергийните въпроси, Ивон Слингенберг, директор „Стратегия, анализ и планиране“ към Генерална дирекция „Действия за климата“ на Европейската комисия, Мелани Кендердайн, директор на американския институт за енергийни политики Energy Futures Initiative, Питър Зеневски, главен анализатор за природен газ към Международната агенция по енергетика, Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към 48-то Народно събрание, Раду Дудау, съосновател и директор на румънския енергиен институт, Energy Policy Group и Димитри Лалас, старши съветник на гръцкия енергиен изследователски център, FACE3TS S.A.
Говорителите се обединиха около тезата, че преодоляването на структурните рискове пред енергийната и климатичната сигурност в региона ще изисква дългосрочен политически подход с амбициозни цели за диверсификация, интеграция на регионалните пазари и намаляване на газовото потребление. Дълбоката декарбонизация на икономиката изисква структурна промяна във всички промишлени производствени процеси, замяна на изкопаеми горива с алтернативни нисковъглеродни решения, ускорени инвестиции във възобновяеми енергийни източници, както и масово оптимизиране на моделите на потребление на енергия.
