Рисковете от завладяване на държавата подкопават качеството на демократичното управление в Латинска Америка. Докато в страни като Венецуела, Мексико и Боливия корупцията, политическият патронаж и външното авторитарно влияние доминират публичните институции, Аржентина показва по-нюансирана картина. Въпреки скандалите с корупция, политизираната съдебна система и дългогодишните връзки между бизнес и политически елити, страната запазва по-висока институционална устойчивост, която ограничава влиянието на авторитарни държави като Русия, Китай и Иран в стратегически сектори като енергетика, финанси и инфраструктура.

Това беше основната тема на експертния диалог „Аржентина на кръстопът: Управление на рисковете от завладяване на държавата в променящия се глобален контекст“, проведен на 18 септември 2025 г. в Буенос Айрес, съвместно организиран от Center for the Study of Democracy (CSD) и CADAL. Участниците обсъдиха как местни елити и външни сили влияят върху институциите и кои реформи могат да укрепят демократичната устойчивост на страната.

Експертите отбелязаха, че Русия използва капитал и медийни канали за влияние в стратегически сектори като торове, отбрана и енергетика, включително в Vaca Muerta, но с ограничен успех. Въпреки че прякото руско влияние е отслабнало след инвазията в Украйна, неформалните връзки чрез местни прокремълски мрежи остават активни.

Друг акцент беше потенциалът на Аржентина за износ на природен газ, който може да отслаби зависимостта на Европа от руски доставки, ако се използват резервите в Vaca Muerta, но това изисква ефективно управление на YPF и пълна либерализация на пазара.

Експертите препоръчват:

• Укрепване на стратегическите институции и дългосрочните политики;
• Повишаване на прозрачността и участието на гражданското общество;
• Модернизиране на управлението на държавните компании и публично-частните партньорства;
• Борба с дезинформацията и намаляване на политическото влияние върху стратегическия сектор.

Основният извод: Аржентина трябва да засили институциите си, да модернизира управлението на стратегическите сектори и да изгражда устойчив механизъм за надзор, за да съчетае демократично управление с устойчив икономически растеж.