През последните две десетилетия държавите от Западните Балкани претърпяха значителни политически, социални и икономически промени в името на своя преход към демокрация и пазарна икономика. Интегритета на управлението им обаче поставя критично предизвикателство пред региона. Възобновената надпревара за власт на световната сцена и възраждането на авторитарните модели на управление носят несигурност и поставят законността, антикорупцията и борбата със завладяването на държавата в центъра на най-важния политически проект за Западните Балкани – интеграцията им в Европейския съюз.
По време на годишния антикорупционен форум на SELDI, проведен на 8 април 2021 г., бе обсъдена антикорупционната програма на страните от региона за следващите десет години. Инициативата SELDI представи най-новия си Регионален антикорупционен доклад, който предоставя двугодишна многофакторна оценка на корупционната уязвимост и антикорупционния капацитет на Западните Балкани.
Люпчо Николовски, вицепремиер по въпросите на борбата с корупцията и престъпността на Република Северна Македония, очерта „Действие 21 – прилагане на европейски стандарти у дома” – план, включващ осемнадесет мерки за ускоряване на институционалните и антикорупционните реформи в държавата. Той обясни, че подходът на правителството зависи от дигитализацията на обществените услуги и регистри, тъй като по този начин ще се елиминира субективната преценка и влияние върху административните процедури. Никола Бертолини, ръководител на европейската делегация в Република Северна Македония, и Джулио Веннери, ръководител на Центъра за тематични експертизи (CoTE), върховенство на закона, основни права и демокрация към Генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ на Европейската комисия, потвърдиха ангажимента на ЕС към региона, но също така посочиха, че политическата воля на държавите трябва да бъде доказана чрез съществени реформи. Те подчертаха, че приетият наскоро Икономически и инвестиционен план за Западните Балкани дава чудесна възможност за увеличаване на конкурентността и на приобщаващия растеж в региона. Прилагането на Плана обаче върви ръка за ръка с подхода „първо основите“ и увереността, че измамата, корупцията, прането на пари и злоупотребата ще бъдат посрещнати с ефективни, възпиращи и пропорционални криминални санкции. Ето защо финансовата помощ от 9 млрд. евро, предвидена в Плана, ще може да бъде използвана само ако държавите предоставят надзор и прозрачност при разпределението на фондовете.
Участниците в дискусията се съгласиха, че противопоставянето на корупцията е сложен въпрос, който може да отнеме десетилетия. Държавите не бива да губят инерция при реформите и не трябва да се поддават на икономическо и политическо влияние от страни с полуавторитарни режими. Пътят напред трябва да разчита на многостранен подход и сътрудничество между международни и национални участници, включително и гражданското общество, по-строги условия за членство в ЕС, както прилагане на антикорупционните дейности в по-широк политически диапазон.
