Американската антитерористичната политика все още е в процес на формиране от администрацията на президента Тръмп, но са налице индикации, че курсът ѝ няма да се промени особено в сравнение с политиката на Буш и Обама. Тероризмът ще продължи да се смята по-скоро за външна, отколкото за вътрешна заплаха, от която САЩ следва да се защитят, като засилват мерките за сигурност по границите си, въвеждат ограничения за пътуващите и свеждат до минимум потока от бежанци и имигранти. В отсъствието на голяма терористична криза, която да налага вземането на трудни решения и да подлага на изпитание утвърдените възгледи, за антитерористичната политика на президента Тръмп се съди най-вече по неговите речи, изказвания пред медиите и туитове. До този извод достигнаха участниците в кръглата маса, посветена на новите тенденции в политиката на сигурност на САЩ, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, с участието на представители на държавни институции, експерти и дипломати. Повод за нея бе публикуваният от влиятелния аналитичен център РАНД доклад „Произходът на американските джихадисти“, според който джихадистите в САЩ не са „внесени“, а са отгледани на американска почва.
Гост на събитието, състояло се на 12 декември 2017 г., бе Брайън Дженкинс, един от водещите световни експерти в областта на контратероризма, съветник на президента на РАНД. Той изтъкна, че САЩ все още поддържат военно присъствие в Афганистан, Близкия Изток и някои части на Африка, като администрацията на Тръмп е изпратила допълнителни контингенти в Афганистан. За разлика от предшественика си, Тръмп открито се сближи със Саудитска Арабия и втвърди американската позиция спрямо Иран. Отново за разлика от Обама, той вече не залага в такава степен на инструментите на т. нар. „мека сила“ и правата на човека, доказателство за което е прекратяването на подкрепата за сирийските бунтовници.
Ситуацията в Сирия остава сложна. Ислямска държава претърпя териториална, но не и идеологическа загуба. Това създава условия за продължаваща незаконна бунтовническа дейност в държава, която е дестабилизирана от множество дълбоки религиозни разделения. Правителството с мъка удържа политическия и военен контрол, и поради това ролята на международни играчи като Иран, Русия, Турция, Саудитска Арабия и САЩ вероятно ще продължи да нараства.
