Оръжейната употреба на енергийни доставки от Русия след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна ясно показа, че енергийната сигурност не е само икономически въпрос, а стълб на националния суверенитет и демократичната устойчивост. Дискусията подчерта, че дългосрочната стабилност на Европа зависи от способността ѝ да осигури достъпни, устойчиви и независими енергийни системи, които могат да устоят на геополитически шокове. Най-критичната зависимост на континента и съответно неговата най-голяма уязвимост е сегашната, макар и намаляваща, но все още значителна зависимост от изкопаеми горива, която продължава да предизвиква ценова нестабилност и да подкопава целите за декарбонизация, както и нарастващата уязвимост спрямо доминацията на Китай във веригите на доставки на критичните суровини.

Говорителите отбелязаха, че през последното десетилетие България е инвестирала значително в стратегически инфраструктурни проекти, което е намалило зависимостта ѝ от единични доставчици, и този процес ще продължи с разширяването на ядрената, водноелектрическата и възобновяемата ѝ енергийна мощност, както и с по-нататъшно увеличаване на свързаността ѝ с съседните страни. Това може да превърне страната в енергиен хъб в Централна и Източна Европа, но трябва да бъде съпроводено от по-тясно сътрудничество в региона, допълнителни инвестиции във възобновяеми източници и по-силно прилагане на регулаторната рамка на ЕС, насочена към постигане на климатичните цели, енергийна сигурност и осигуряване на индустриална конкурентоспособност.

Акценти от дискусията

Жечо Станков, министър на енергетиката на Република България

„Целта на България е не само да постигне сигурност и предсказуемост на доставките за себе си, но и да се превърне в енергиен хъб в Югоизточна Европа.“

Мариус Кьопен, анализатор, Програма „Енергия и климат“, Център за изследване на демокрацията

„„Печелившите“ от гледна точка на енергийната сигурност обикновено са страните, които са инвестирали рано в декарбонизация на своята енергийна система чрез комбинация от ядрена енергия и възобновяеми източници, докато страните с най-висок риск имат енергийно-интензивни икономики и са силно зависими от внос на петрол и газ от недемократични държави.“

Мартин Владимиров, директор, програма „Енергетика и климат“, Център за изследване на демокрацията

„За да остане глобално конкурентна и стратегически автономна, Европа трябва да премине от управление на кризи към стратегическо преразглеждане на своята енергийна система с цел диверсификация, по-ниски цени и укрепване на индустриалната си конкурентоспособност.“