Намаляване на енергийното потребление с 30% до края на десетилетието, би означавало около 3 ТВтч спестена електроенергия годишно.
Решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да увеличи цените на електроенергията за бита с малко над 8 на сто беше съпътствано с поредната кампания срещу пълната либерализация на електроенергийния пазар. Все още около 40 на сто от електроенергийното потребление на страната се формира от домакинствата, присъединени към електроразпределителната мрежа. Те заплащат регулирани цени, които са около два и половина пъти по-ниски от средните в Европейския съюз. България остава последната държава в ЕС с не либерализиран електроенергиен пазар. Това е една от ключовите реформи от Националния план за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат отключени милиарди евро инвестиции предвидени за енергийната трансформация на българската икономика и за намаляване на енергийната бедност.
Вдигането на цените съвпадна с липсата на електрозахранването в продължение на няколко дни за няколко хиляди домакинства след падналия сняг около Коледа. За да отклонят общественото внимание от реалния проблем на сбъркания модел на прекален държавен контрол и централизация, който подкопава инвестициите в енергийна инфраструктура, политическите лидери отново избраха да обвинят либерализацията на пазара и да отложат реформите.
Поредното замитане на проблемите в българската енергетика има пагубни последствия: загуба на европейски средства за енергийна и индустриална трансформация; изкривяване на пазарните стимули и най-голяма подкрепа на най-малко нуждаещите се домакинства, чрез субсидиране на неконкурентни, замърсяващи производства; и намаляване на инвестициите за модернизиране на енергийната инфраструктура, за енергийна ефективност и за ограничаване на енергийната бедност. Забавянето на либерализацията блокира енергийния преход, спира технологичната модернизация на енергийната система и подкопава конкурентоспособността на икономиката.
Повишението на цените от началото на годината е резултат от нарастващото потребление на домакинствата (ръст от 11.5 на сто), по-високите от прогнозираното цени на свободния пазар, както и настояването на българското правителство увеличеното търсене да се покрие чрез по-голям дял на въглищните централи в микса, които произвеждат електроенергия при разходи, значително надвишаващи средните цени на борсата.
За да се случи това, след като първоначално предвидените квоти на ТЕЦ "Марица Изток 2" за регулирания пазар се изчерпиха през второто полугодие на 2024 г., бившият министър на енергетиката, Владимир Малинов, увеличи дела ѝ в микса, което допълнително го оскъпява. Гарантираната цена за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ "Марица Изток 2" е 275,98 лв./МВтч, а на "Ей И Ес - 3С Марица Изток 1" - над 355 лв./МВтч при средна цена за България на свободния пазар за 2024 г. от около 220 лв./МВтч. Средната цена за бита, обаче, е много по-ниска - 138,36 лв./МВтч, като разликата се покрива от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Той набира средства от продажбата на въглеродни квоти (около 2 млрд. лева на година) и данъците върху приходите на енергийните дружества.
Според препоръките на Европейската комисия средствата набрани от продажбата на въглеродни квоти следва да се използват целево за намаляване на енергийната бедност и ускоряване на енергийния преход. В момента те захранват една сложна система на кръстосано субсидиране между ФСЕС, въглищните централи и регулирания пазар, като така се нарушава европейското монополно право и Директивата за индустриални емисии, която забранява държавната помощ за електрически централи, които емитират повече от 550 гр. въглероден двуокис на кВтч произведена електроенергия. Въглищните ТЕЦ-ове в България имат емисионен фактор от над 1300 гр.
Схема на кръстосаното субсидиране на въглищните централи
Източник: Център за изследване на демокрацията
Енергийната бедност не следва да се бори посредством поддържането на изкуствено ниски цени, а чрез преки социални плащания към домакинствата с най-ниски доходи. Субсидираната цена на електроенергията стимулира заможните домакинства да не правят енергийни спестявания, което се превръща на национално равнище в риск за енергийната сигурност заради прекомерното потребление на електроенергия.
При положение, че близо две трети от домакинствата в България използват електроенергия за отопление, намаляване на енергийното потребление с 30% както цели правителството до края на десетилетието, би означавало около 3 ТВтч спестена електроенергия годишно. Това би отрязало около 1 ГВт от пиковите товари на електроенергийната система през зимните месеци, когато България се превръща в нетен вносител и цената в целия регион е по-висока . Положителният финансов ефект за цялата енергийна система ще е поне половин милиард лева годишно, които могат да бъдат вложени в модернизиране на електроенергийната мрежа.
Либерализацията на пазара действително ще има негативно въздействие върху сметките на енергийно уязвимите домакинства, които съставляват над 20 на сто от населението на страната, според Евростат. Те следва да бъдат подкрепени пряко от бюджета чрез специална социална програма, както предвиждат промените в Закона за енергетиката от 2023 г., която вече две години не е създадена. Финансирането й може да се осъществи отново от ФСЕС, който да започне да работи по предназначение. Още повече, следва да бъде доразвита и специалната Наредба за енергийна бедност, за да бъдат определени механизмите за компенсиране, нужни при сегашното увеличение на цените, а и от 1 юли т.г., когато следва да влезе в сила пълната либерализация на пазара на електроенергия, след като бе отложена с една година.
По-разумно е да се въведе стъпаловидно определяне на социалната подкрепа, като домакинствата с по-ниски доходи и по-ниско потребление получават по-голяма финансова подкрепа. Това ще стимулира домакинствата да намаляват потреблението си, а тези с по-висок доход няма да бъдат насърчавани с грешни стимули за разхитително потребление на електроенергия. Компенсациите могат да бъдат обвързани с мерки, насърчаващи подобряването на енергийната ефективност и използването на ВЕИ за собствено потребление, което, от своя страна, би свило всяка година дела на енергийно бедните до средния за ЕС към 2030 г.
Отпусканите компенсации за уязвимите домакинства обаче не следва да бъдат еднократно решение, а да са част от дългосрочна политика. До края на юни тази година България следва да подготви Социален климатичен план, който да заложи конкретни дългосрочни мерки за най-засегнатите на обща стойност е 2,28 млрд. евро.
Освобождаването на електроенергийния пазар ще спомогне и за подобряването на електропреносните и електроразпределителните мрежи. Изкуственото задържане на ниски цени (с около 40 на сто по-ниски от средните в ЕС) за мрежовите услуги ограничава възможностите на мрежовите оператори за капиталови инвестиции. Модернизацията би повишила сигурността и поддръжката на мрежата, особено в малките и труднодостъпни населени места, и би увеличила капацитета за присъединяване на нови ВЕИ централи.
Либерализацията на пазара на електроенергия в България и борбата с енергийната бедност са две неотложни и тясно свързани задачи, изискващи умели реформи. Само така може да бъде развързан възела на порочни зависимости в енергийния сектор, който спъва прехода към въглеродна неутралност и изкуствено поддържа въглищните централи на гърба на регулирания пазар и ФСЕС. Вместо кръстосано финансиране и субсидиране на икономически нерентабилни дружества, финансовите потоци трябва да станат прозрачни, борсата да увеличи ликвидността си, а пазарът да се отвори за нови договори и финансови инструменти. Това ще допринесе за стабилизиране на цените и ще създаде условия за привличане на частни инвестиции в нови мощности.
