През януари 2025 г. Столична община ще въведе една от първите зони с ниски емисии за битово отопление в Европа, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен. 

Създаването на зона с ниски емисии има за цел да подобри качеството на градската среда, да намали замърсяването на въздуха и да спомогне въвеждането на по-екологични и устойчиви начини за битово отопление. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциал да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. 

Концепцията за създаване на зони с ниски емисии е заложена в дългосрочната стратегия на Столична община за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Административно те са въведени през декември 2022 г. със специална Наредба, която предвижда поетапни ограничения и забрани за: 

• движението на автомобили през месеците декември - февруари спрямо екологичните им групи, която беше въведена през 2023 г.; 

• употребата на твърди горива за битово отопление, включително въглища, брикети от въглища и дървесина, с изключение на пелети и брикети от биомаса, дървесна биомаса и недървесна биомаса. 

При неизпълнение на въведените ограничения се предвиждат съответни мерки за контрол и налагане на санкции на нарушителите. 

Забраната за употреба на твърдо гориво за битово отопление се въвежда на два етапа. Считано от 01.01.2025 г. се забранява използването на твърди горива за битово отопление в сгради, разположени на улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна и/или газоразпределителна мрежа в общо 9 централни района. Промяната ще започне в районите Изгрев, Средец, Оборище, Студентски, Илинден, Красно Село, Лозенец, Триадица и Възраждане (фиг. 1), обхващайки около 1660 домакинства. От началото на 2029 г. забраната ще обхване цялата територия на Столична община. 

Фигура 1: Обхват на забраната за използване на твърди горива за битово отопление от 01.01.2025 г. 

Източник: Мисия „София без емисии“, 2024 г. 

Наредбата се прилага за собствениците, ползвателите и наемателите на недвижими имоти, които използват твърди горива за битово отопление, независимо от собствеността върху имота. Наредбата се прилага и за лицата, на които е предоставен за управление имот – държавна или общинска собственост, разположен на територията на Столична община, ако в такъв имот се използват твърди горива за битово отопление. 

На гражданите, които използват отоплителни уреди на твърди горива за битово отопление, е предоставена възможност за подмяната им чрез различни програми, проекти и инициативи на Столична община. Предвидено е подмяната да бъде извършвана поетапно, чрез извеждане от употреба на печки и котли на твърдо гориво за битово отопление, които не отговарят на изискванията на Регламент 2015/1185 на Комисията от 24 април 2015 г. за изпълнение на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници на твърдо гориво. 

Какъв е истинският смисъл от нискоемисионните зони? 

Серия от проучвания категорично доказват, че лошото качество на въздуха е един от основните рискови фактори за високата смъртност не само в България, но и в световен мащаб. Въпреки липсата на данни за замърсяването на въздуха в затворени помещения и вредата от фините и ултрафините прахови частици при отопление на дърва и пелети, проучванията показват достигането на изключително опасни за здравето концентрации на ФПЧ2,5 и ултрафини частици с размер до 1 микрон в тези помещения.  

Това води до увеличен риск от заболявания като исхемична болест на сърцето. Така например страдащите от коронарна болест на сърцето сред хората, които използват твърди горива за отопление, са с 68% повече от тези, които не използват такива. В София и Пловдив, рискът от развитие на сърдечно заболяване е три пъти по-висок в сравнение с домакинства, използващи алтернативни отоплителни методи. 

Какви пречки съществуват пред прилагането на разпоредбите? 

Едно от най-големите предизвикателства пред администрацията на Столична община е прилагането на самите забрани за използване на твърдо гориво за битово отопление. През първия етап от мярката е обхванат само много малък дял от домакинствата, които използват твърдо гориво за отопление, а през втория етап е предвидена пълна забрана за използване на такъв тип отопление без ясни съпътстващи мерки и план за прилагане на забраната на практика.  

• Например, при въвеждане на забраните водещи критерии са наличието на топлопреносно и газоразпределителна мрежа, като в същото време едни от най-замърсяващите райони, намиращи се в подножието на Витоша, където има изградена такава мрежа, са изключени от прилагане на забраните на първия етап. 

• Неясно е и защо се изключват от забраната местата с изградена и функционираща електропреносна мрежа при положение, че електроенергията е адекватен и все по-предпочитан алтернативен енергиен източник за отопление. 

• Липсва и идея какъв ще бъде редът за установяване на конкретното нарушение и начините за налагане на санкции на гражданите и/или юридическите лица, които не спазват съответните забрани. Не са посочени правомощията на органите на МВР, свързани с контрола по прилагане на мерките и при какви условия оправомощените от кмета на Столична община длъжностни лица могат да търсят съдействие от тях. Това е от особено значение, ако Столичната община може ефективно да установи кои са нарушителите на забраната в съответните зони. 

• Освен това е и предвидена възможност за освобождаване от отговорност на собственика на недвижимия имот, в който е извършено нарушение. В същото време, наемателите на частни недвижими имоти не са административно отговорни лица във връзка с нарушаване забраната за употреба на твърди горива за битово отопление. 

• Налице е и противоречие между разпоредбата на чл. 24 от Наредбата в частта относно наемателите на недвижими имоти – частна собственост, и текста на чл. 14 от същата Наредба, който определя, че Наредбата се прилага и за всички наематели на недвижими имоти, разположени на територията на Столична община. 

• Липсват критерии, по които наказващият орган да определя тежестта на наложеното наказание. Размерът на глобите/имуществените санкции в Закона за чистотата на атмосферния въздух е определен в граници от/до без ясни критерии, определящи в какви случаи ще се прилага минимумът и в какви максимумът на наказанието.  

Изложените до тук проблеми при налагането на предвидените в Наредбата указания лесно биха могли да бъдат преодолени, като се вземат под внимание добрите практики от други европейски градове, които прилагат успешно дългогодишна политика за въвеждане на зони с ниски емисии. 

Например централният полски регион Мазовия, в който се намира столицата Варшава, е приел смела политика за постепенна забрана на използването на въглища за битово отопление. Едновременно с приемането на резолюцията е въведено и задължение за жителите на региона да подновят старите си печки с нови такива, отговарящи на съответните стандарти за екологична ефективност. Предвидено е това да се случва поетапно, като крайният срок за подмяна на всички печки и други уреди на твърдо гориво е 2028 г. 

Друг добър пример от Полша е контролът върху изпълнение на мерките в Краков. Той е възложен на общинската полиция в града, специално упълномощени служители на общината, които извършват проверки съвместно с полицейските служители, както и на Инспекцията по опазване на околната среда. Допълнително в помощ на общинските служители са закупени и специални дронове, 12 инфрачервени камери и специална система за наблюдение на фините прахови частици, благодарение на които се регистрират и част от нарушенията. В Краков функционират и няколко десетки сензора, които непрекъснато измерват пренасяните във въздуха фини прахови частици. 

Общинските служители в Краков имат право да влязат на проверка в дадено домакинство, ако има съмнения, че същото използва непозволени уреди или горива за отопление. Обикновено проверките се извършват от служители на общинската полиция съвместно със служители на общината и инспектори от Инспекцията по опазване на околната среда. При извършването на проверката проверяващите органи имат право да вземат проба за лабораторно изследване от уреда за битово отопление, особено при съмнения или сигнали за горене на отпадъци за битово отопление. 

Какво следва? 

• Пълноценното приложение на Наредбата изисква създаването на ясни правомощия на общинските служители при извършване на проверки. Те следва да имат право да изискват документи относно техническите характеристики на използвания уред за отопление, произхода му и вида на използваното гориво. По този начин ще се избегне необходимостта общинските служители да получат достъп до жилището на нарушителя и ще могат единствено на основа представените документи да установят дали действително е налице нарушение. 

• Необходимо е да се регламентира ясно кое е отговорното лице – кой е нарушителят, като се посочи, че това е ползвателят на съответния отоплителен уред като пряк извършител на нарушението. 

• Има нужда и от ясни критерии при определяне размера на глобата – в зависимост от това дали се използва само нерегламентиран уред за отопление, само нерегламентирано гориво или комбинация от двете, както и дали нарушението се извършва за първи път или е налице случай на повторно нарушение. Това означава и да бъде съставен списък в приложение към Наредбата, в който изчерпателно, без препратки към други нормативни актове да бъдат посочени разрешените отоплителни уреди и горива за отопление.  

• Да бъде изрично записано, че се забранява не само употребата на твърдо гориво за битово отопление, но и употребата на нерегламентирани и неотговарящи на изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1189 от 28 април 2015 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за екопроектиране на котли на твърдо гориво отоплителни уреди. Съответно забраната следва да бъде придружена от списък с разрешените отоплителни уреди, отговарящи на разпоредбите на Регламента. 

Успехът на зоните с ниски емисии ще зависи до голяма степен от активната комуникация с гражданите и предоставянето на възможности за подмяна на старите отоплителни уреди с нови, екологично съобразни. Въвеждането на ясни критерии за налагане на санкции, списъци с разрешени отоплителни уреди и добри европейски практики са ключови за пълноценното изпълнение на наредбата.