Отношението на европейците към основните ценности на Европа - върховенството на закона - в крайна сметка зависи от капацитета на Европейския съюз (ЕС) да предоставя услуги на своите граждани. До началото на световната финансова криза способността на демокрацията на ЕС да постига резултати нямаше аналог в световен мащаб, чрез трансформиращото си въздействие върху мира и просперитета в Европа. Въпреки това сега ЕС е атакуван на няколко фронта, като инвазията на Русия в Украйна представлява екзистенциална заплаха за основните ценности на Европа.
Няма по-голямо изпитание за способността на европейската демокрация да има резултати от това да постигне едно добро бъдеще за младите хора. През последните няколко години се наблюдават положителни тенденции на световния пазар на труда за младите хора. Въпреки това в целия свят продължават да съществуват значителни предизвикателства, свързани с младежката безработица. Съдбата на т.нар. младежи от групата NEETs, които не работят, не учат и не участват в никаква форма на обучение, е от решаващо значение за оценката на резултатите на ЕС. В световен мащаб всеки пети младеж е в категорията NEET, а 2/3 от NEETs по света са жени.
ЕС се опитва да се приспособи към новите реалности на бързо променящата се глобална икономика. В писмото си за мисия до кандидата за комисар и изпълнителен заместник-председател по въпросите на хората, способностите и готовността на Европейската комисия (2024-2029), председателят Урсула фон дер Лайен, подчертава значението на насочването и подпомагането на младите хора в Европа в усилията за укрепване на европейския човешки капитал. Гаранцията, че гласът на младите хора ще бъде чут, е ключов аспект от новата програма на Европейската комисия. При положение че една десета (11,2 %) от младите хора в ЕС на възраст между 15 и 29 години са NEETs, Комисията си е поставила за цел до 2030 г. да намали този процент до 9 %.
В повечето страни-членки на ЕС и в ЕС като цяло има специална възрастова подгрупа, която обикновено има по-висок процент на NEETs в сравнение с другите подгрупи - тази на 25-29 години (т.нар. 25+ NEETs). Центърът за изследване на демокрацията проучва предизвикателствата пред NEETs (включително 25+NEETs) и участва в политическия диалог, за да предложи решения за подобряване на тяхното положение в България и в целия ЕС, които новата Европейска комисия трябва да се стреми да приеме.
Младежи NEETs в ЕС за 2023 г., 25-29 г.
Източник: Евростат
Сложният пейзаж на 25+ NEETs
25+ NEETs в Европа не са монолитна група. Те включват млади родители, етнически малцинства, мигранти, хора с увреждания и жители на селски райони с ограничен достъп до образование и възможности за заетост. Разнообразието в тази демографска група означава, че предизвикателствата пред нея са разнообразни и изискват специфични интервенции, които надхвърлят общи подходи за всички.
Например в някои източноевропейски страни (като Чешката република, България, Румъния) традиционните роли на половете допринасят за по-високия процент на NEETs сред жените на тази възраст, особено майките или лицата, полагащи грижи в семейната среда. Тези жени често се сблъскват с трудности при връщането си на пазара на труда поради неадекватната подкрепа за грижи за децата и негъвкавите условия на труд. По подобен начин етническите малцинства и мигрантите, особено в страни като Гърция и Малта, се сблъскват с бариери като езикови трудности, дискриминация и сложни въпроси, свързани с правния им статут, които допълнително усложняват способността им да намерят стабилна заетост.
В селските райони в Европа (напр. в държави като Румъния, България, Унгария) младите хора са изправени пред различен набор от предизвикателства. Тези региони, въпреки че са в ЕС, често все още не разполагат с инфраструктурата и икономическите възможности, които са по-лесно достъпни в градските центрове. В резултат на това младежите на възраст 25+ NEETs в тези райони могат да останат изолирани от пазара на труда, без да имат достъп до възможности за обучение и заетост, които биха им помогнали да изградят устойчиво бъдеще.
Настоящи подходи: Какво все още ни липсва?
Досегашните политически мерки за справяне с тези трудности могат да станат по-ефективни. Един от ключовите проблеми е тенденцията да се прилага универсален подход към една много разнообразна група. Това е довело до твърде общи политики, които не могат да отговорят ефективно на специфичните нужди на различните подгрупи на NEETs.
Освен това местните и националните правителства разчитат в значителна степен на относително краткосрочно финансиране за решаване на проблемите, свързани с NEETs. Макар че европейските фондове са от съществено значение за подкрепата на различни инициативи, тази зависимост от външно финансиране в някои случаи позволява на националните правителства да избягват поемането на дългосрочни ангажименти за решаване на проблема. Без устойчиви национални инвестиции и ясна стратегическа визия тези инициативи едва ли ще доведат до трайни резултати.
Друг критичен проблем са недостатъчно стабилните механизми за мониторинг и оценка на интервенциите и инициативите за справяне със ситуацията на NEETs. Без ясно разбиране за това какво работи и какво не, за отговорните институции е трудно да вземат информирани решения за това как най-добре да разпределят ресурсите и да планират интервенциите си.
Преминаване към по-ефективни политически решения
За да се справят ефективно с предизвикателствата, с които се сблъскват 25+ NEETs, отговорните заинтересовани страни на европейско и национално ниво трябва да преосмислят подхода си. Следните стратегии могат да помогнат за създаването на по-ефективна политическа рамка на национално равнище и в целия ЕС и могат да послужат като стратегически план за новата Европейска комисия:
- Институционалните политики трябва да бъдат разработени така, че да се справят със специфичните предизвикателства, пред които са изправени различните подгрупи в странитечленки. Например, целенасочената подкрепа за младите родители, като достъпни грижи за децата и гъвкави условия на труд, може да помогне на жените да се върнат на пазара на труда. За етническите малцинства и мигрантите интервенциите трябва да се съсредоточат върху премахването на пречките пред образование и заетост, чрез, например езиково обучение и мерки срещу дискриминацията. В селските райони инвестициите в инфраструктура и цифрова свързаност са от решаващо значение за създаването на нови възможности за заетост и обучение.
- Ефективното изготвяне на политики изисква сътрудничество между различни заинтересовани страни, включително местни и национални правителства, НПО, образователни институции и частния сектор. Това включва създаване на връзки между образование и обучение и пазара на труда, както и осигуряване на постоянна подкрепа, за да се помогне на NEETs да преминат към стабилна и достойна заетост.
- От съществено значение е правителствата на странитечленки да поемат дългосрочни финансови ангажименти за решаване на проблемите на NEETs. Това означава политиките, свързани с NEETs, да се интегрират в пошироки национални икономически и социални стратегии, като се гарантира, че тези инициативи са устойчиви и могат да се адаптират към променящи се обстоятелства. Националните инвестиции следва да се съсредоточат върху създаването на устойчиви системи, които могат да подкрепят NEETs през различните етапи от живота им - от образование до заетост и след това.
- За да се гарантира, че политиките са ефективни, е от решаващо значение да се прилагат стабилни рамки за мониторинг и оценка, основани на данни. Тази информация може да се използва за усъвършенстване и коригиране на политиките с течение на времето, като се гарантира, че ресурсите се разпределят там, където ще имат найзначително въздействие.
- За да се преодолее разминаването между това, което предоставят образователните системи и нуждите на пазара на труда, е необходимо да се създадат посилни връзки между образователните институции и работодателите. Това може да включва разширяване на програмите за професионално обучение, насърчаване на чиракуването и поощряване на инициативите за учене през целия живот. Като предоставят на NEETs уменията и знанията, необходими на съвременния пазар на труда, тези програми могат да им помогнат да намерят смислена и устойчива заетост.
Един нов път напред
Проблемът с NEETs, особено сред демографската група 25-29 години, представлява важно предизвикателство за бъдещето на Европа. Той обаче предлага и възможност на oтговорните политически фигури да преосмислят начина, по който решават социални и икономически въпроси. В крайна сметка справянето със ситуацията с NEETs не означава само да се помогне на една уязвима група, а да се гарантира дългосрочният просперитет и социалното сближаване на Европа като цяло и да се предотвратят икономически и трудови разриви с дългосрочни последици за социално-политическата стабилност на континента. Като инвестира в потенциала на младите си граждани, Европа може да изгради бъдеще, в което младите хора имат място и знаят, че техният глас е важен. Това също така ще възвърне вярата на гражданите в потенциала на ЕС за трансформация в Европа и в световен мащаб.
Можете да научите повече за работата на Центъра по темата в следните публикации:
Bogdanova, V., Yakova, L., Terziev, P., and Tsabala, K., ‘Analysis of the Policy Context Addressing 25+ NEETs: Country Report – Bulgaria’, Center for the Study of Democracy, 2022.
Politov, A. and Yakova, L., ‘Impacts of the COVID-19 crisis on 25+NEETs: Country report –Bulgaria’, Center for the Study of Democracy, 2023.
Bogdanova, V., Orejarena, G. R., and Yakova, L., ‘Employment initiatives supporting 25+NEETs: Country report – Bulgaria’, Center for the Study of Democracy, 2022.
Bogdanova, V., Yakova, L., and Orejarena, G. R., ‘Evaluation practices assessing the impacts of initiatives targeting 25+NEETs: Country report – Bulgaria’, Center for the Study of Democracy, 2022.
Този блог се базира на резултатите от изследване, проведено от Центъра за изследване на демокрацията в рамките на проекта „Изгубеното поколение милениали - международна транснационална изследователска мрежа за оценка на инициативи, насочени към 25+ NEETs", финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Фонда за младежка заетост на ЕИП и Норвежкия финансов механизъм грантов фонд.
