Добра сделка: Българското правителство трябва да прекрати дерогацията по Регламент (ЕС) № 833/2014, която позволява вноса на суров петрол от Русия да продължи до края на 2024 г. Рафинерията „Нефтохим”, собственост на „Лукойл”, има техническата и икономическа готовност да осъществява дейността си и без да преработва руски петрол, като България може да внася суров петрол и други суровини от алтернативни източници, включително и готови горива. Дерогацията, в сила от декември 2022 г., не доведе нито до значително понижаване на цените, както твърдяха нейните поддръжници, нито до по-високи приходи от корпоративни данъци. Вместо това през 2022 г. „Лукойл” е генерирал свръхпечалба в размер на минимум 2,4 млрд. долара, благодарение на голямата отстъпка,  на която се търгува  руският суров петрол (между 20 долара за барел през 2022 г. и около 15 долара за барел през 2023 г.). Същевременно, доставките на гориво за украинската армия са намалели в сравнение с началото на войната, а печалбите се пренасочват към военния портфейл на Кремъл.  

Троянски кон: Няколко поредни правителства на България разпространяват фалшиви твърдения, че без дерогацията рафинерията „Нефтохим” няма да може да работи, водейки до недостиг на горива и други рафинирани продукти. Същата мантра беше използвана преди повече от 20 години от кремълски пропагандисти и местни активисти по време на приватизацията на рафинерията с цел гарантиране на нейното преминаване в руски ръце на по-ниска цена. Финансовите и политическите интереси, които обслужва тази дерогация, не защитават българските потребители, а по-скоро Лукойл и Кремъл. За всеки барел, преработен в „Нефтохим”, „Лукойл” удвоява  нетната си печалбата от произведения в Русия петрол като продава преработените крайни продукти вместо само да изнася суровия петрол. Тази печалба представлява значителна финансова помощ за руското правителство и „Лукойл”. 

Монополът на „Лукойл” върху българския пазар на петрол и рафинирани продукти  в продължение на десетилетия осигурява значителни ренти и задълбочава проблемите с корупцията и завладяването на държавата. Тези зловредни практики никога няма да бъдат преодолени без стимулиране на конкуренцията и диверсификация на доставките на суров петрол и рафинирани продукти чрез стриктното прилагане на правилата за отворен достъп  до инфраструктурата, особено до петропроводи и складове за рафинирани продукти и пристанищни услуги.  

Налице е политическа воля: Първата стъпка е прекратяването на концесионния договор с „Лукойл” за експлоатация на терминала за внос на нефт в Росенец. Това ще отвори достъпа до пристанищни услуги за повече компании, ще помогне на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол и би гарантирало правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи, които са от съществено значение за фискалната сигурност.  

Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго ще бъде втората стъпка към лишаването на „Лукойл”, а оттам и на Кремъл, от допълнителни печалби, с които да финансира военните си дейности в Украйна. Подкрепата за външен одит и изискването на конкретен график и инвестиционни ангажименти от страна на „Лукойл” за отстраняване на предполагаемите технически пречки за използване на неруски суров петрол ще бъде мощен лост за предсрочно прекратяване на дерогациите. 

Ако руската компания не изпълни условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от „Лукойл”, под държавен контрол чрез „златната” акция, която страната има в дружеството и му позволява да влияе върху стратегически решения като структурата на доставките на петрол. Германия и Италия вече показаха, че в рамките на по-малко от 6 месеца могат да принудят руските собственици на техните големи рафинерии да спазват санкциите на ЕС чрез поставяне под специален контрол. 

В крайна сметка, без възможност да внася руски петрол на преференциални цени и да го използва за получаване на монополни печалби, „Лукойл” вероятно ще се опита да се освободи от активите си, както направи вече с рафинерията в Сицилия. От години „Лукойл” обмисля продажбата на дружествата си в Румъния, Молдова и България, но доходоносният му пазарен дял в региона оправдава продължаването на дейността му. 

Защо има значение: България отдавна е една от най-уязвимите страни в Европа по отношение на руското икономическо и политическо влияние. „Лукойл” е спомогнал за утвърждаването на мощни мрежи на влияние в българската политика и икономика, които се намесват в стратегически решения като забраната за проучване за шистов газ, ускоряването на проекта за АЕЦ „Белене” и финансирането на проруски политически партии и медии. На този политически фон България няма никакви икономически или технически причини да продължи дерогацията от петролното ембарго на ЕС, която възпрепятства процеса на стратегическо отделяне от Русия в ключовия за страната енергиен сектор.