Кражбите на моторни превозни средства (МПС) в България са едни от най-емблематичните престъпления на 90-те години и началото на 2000-те години, често обсъждани в медиите като доказателство за неспособността на българските правителства да се борят с организираната престъпност. Въпреки спада на откраднатите МПС през последните няколко години, Министерството на вътрешните работи все още поставя автокражбите сред основните си приоритети за превенция на престъпността.

Какво показват числата?

Министерството на вътрешните работи съобщава за постоянен спад на откраднатите автомобили през последните две десетилетия, с лек пик между 2013 и 2015 г. Пандемията от КОВИД-19 в периода 2020 – 2021 г. допринесе за допълнителен спад, поради ограниченията за придвижване на гражданите и други логистични пречки, както в страната, така и през границите. През 2021 г. броят на кражбите на МПС достига исторически минимум, но през 2022 г. се наблюдава леко увеличение на броя им, което вероятно се дължи на отменените ограничения (Фигура 1).

Въпреки че кражбите на автомобили са намалели, процентът на разкриваемост остава сравнително нисък (средно около 13%).

Фигура 1.

*Данните за 2022 г. не са категорични. Данните от 2004 г. до 2021 г. идват от годишните доклади на Министерството на вътрешните работи, а данните за 2022 г. – от месечните им доклади.

Източник: МВР.

Намаляването на броя на престъпленията, свързани с кражби на моторни превозни средства през последното десетилетие, също води и до намаляване на броя на осъдените извършители.

Ефективните и условните присъди са намалели значително – от 340 през 2004 г. до 192 през 2021 г. (Фигура 2).

Източник: НСИ.

Освен това, въпреки че броят на откраднатите автомобили намалява, тяхната средна стойност продължава да расте. Ако през 2005 г. средната цена на откраднат автомобил е била 3 100 евро, то през 2019 г. средната цена е 10 000 евро.

Как функционира пазарът на откраднати превозни средства?

От 90-те години на миналия век, когато кражбите на автомобили в България достигат своя връх, този вид престъпност е предимно организирана. През 90-те години на ХХ век повечето кражби на автомобили се извършват със знанието и често с разрешението на организираните престъпни групи, известни като „групировки“ (напр. ВИС, СИК). Днес обаче повечето кражби на автомобили се извършват от малки, флуидни групи, които действат като престъпни мрежи. Във всеки случай сложността на престъплението налага използването на специализирани знания, логистика и скъпо оборудване, които не са лесно достъпни и което налага наличието на множество съучастници и помагачи.

Понастоящем повечето кражби на автомобили в България се извършват от малки групи от двама или трима извършители, които обикновено действат на местно равнище. Най-изявените крадци на автомобили са активни от 90-те години на миналия век. В допълнение към кражбите на автомобили някои групи се занимават с престъпни дейности като трафик на наркотици, скимиране на карти и грабежи. На територията на София „работят“ около 10-12 престъпни групи. Тези групи обикновено действат в по-обширни престъпни мрежи, които осигуряват оборудване, технически опит, фалшифициране на документи и препродаването на откраднатите автомобили и частите от тях.

От съществено значение са прекупвачите, или т.нар. посредници. Тези лица поръчват превозни средства от определени марки и модели, договарят количества и цени и намират купувачи за откраднати превозни средства. Обикновено прекупвачите са законни собственици на автокъщи, автоморги или автосервизи и работят с две или три групи крадци на автомобили. През последните години прекупвачите най-често правят поръчки за авточасти на автомобили от висок клас – тенденция, изострена от проблемите с веригата за доставки, по време на пандемията от КОВИД-19 и непосредствено след нея.

Основна роля имат и тези, които осигуряват на крадците оборудване за отключване и стартиране на автомобили без ключ. Някои инструменти, включително заглушители, са достъпни свободно в интернет. Въпреки това някои ключари се специализират в продажбата на по-сложни инструменти, като например станции за „рилей атаки“, инструменти за препрограмиране и устройството “Nintendo Game Boy”. Обикновено руски и украински престъпни организации разработват софтуера за тези инструменти, докато българските им колеги само модифицират свободно достъпните устройства и инсталират хакерски софтуер. Цената на инструментите варира от 5 000 до 30 000 евро в зависимост от марките и моделите, които могат да отключат.

Автомонтьорите, които работят в автоморги, сервизи или нелегални гаражи и в които се разглобяват откраднати автомобили, също са важни участници в престъпните мрежи. Така наречените „чукачи“ или „монтьори“ помагат и за промяната на номера на двигателя, шасито и други части на откраднатия автомобил, както и скриват и други идентификационни характеристики на превозното средство. За мрежите също така работят и фалшификатори на документи и корумпирани полицейски служители, които улесняват регистрацията на откраднати превозни средства.

Начин на действие

Често мрежите за кражби на МПС действат на местно равнище, тъй като транспортирането на откраднатите автомобили на по-големи разстояния увеличава вероятността полицията да ги открие и задържи. Мобилността се затруднява и от необходимостта да се разчита на доверени посредници. Въпреки това, многобройни банди за кражби на автомобили от Перник, Монтана и Враца пътуват до София, за да извършват кражби, тъй като градът предлага по-голям избор на автомобили от определени марки и модели. През летните месеци групите, базирани в София, често действат в летните курорти. Те обикновено се договарят и използват услугите на местни посредници – например за места за укриване или разглобяване на откраднатите автомобили. Откакто България се присъедини към ЕС, автокрадците се преориентират от масовите автомобили към автомобилите от по-висок клас, главно поради печалбата, риска и парите, вложени в оборудване.

Към момента, няколко български престъпни групи работят с устройството “Nintendo Game Boy”, което им позволява бързо да отключват и стартират редица автомобили без ключ. Според представители на МВР към настоящия момент най-често крадените автомобили са моделите от висок клас на KIA, Hyundai и Mitsubishi от 2014 до 2020 г.

След като автомобилът бъде откраднат, в повечето случаи се разглобява и продава за резервни части на вътрешния пазар или в Сърбия и Северна Македония. Друг вариант е да бъде „клониран“ и продаден с нови документи в България или в чужбина. В този случай номерата на двигателя и рамата се променят, за да съответстват на друго реално съществуващо превозно средство. Когато автомобилът се изнася в чужбина обикновено се използва контейнер от пристанищата в Бургас или във Варна или се транспортира до Гърция или Турция, откъдето се прехвърля в страни от Близкия изток или бившия Съветски съюз. Трети вариант е да се иска откуп – все по-рядка практика в последните години.

Заключение

През последните две десетилетия престъпленията с моторни превозни средства в България са намалели драстично и вече не представляват значителна заплаха за обществения ред, както през 90-те години на миналия век. За това са допринесли множество фактори, сред които икономическият растеж и увеличението на доходите на домакинствата преди и след присъединяването на страната към ЕС, новите технологични постижения в областта на сигурността на превозните средства, както и различните административни мерки, предприети от българското правителство за ограничаване на пазара на крадени превозни средства.

Тази публикация e базирана на резултатите от проекта V-BAR. Той разследва кражби на моторни превозни средства в Белгия, България, Германия, Италия, Нидерландия и Франция. Проектът V-BAR има за цел да насърчи основани на доказателства политики за превенция и противодействие на кражбите на моторни превозни средства, както и да засили сътрудничеството между правоприлагащите органи на страните членки.