Истинската енергийна независимост означава пълно изтегляне на природния газ от енергийната система и замяната му с технологии за възобновяема енергия и енергийна ефективност, пишат Мартин Владимиров и Костанца Рангелова.
Мартин Владимиров е директор на Програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД); Костанца Рангелов е старши анализатор в Програма „Енергетика и климат“ в ЦИД.
Руската инвазия в Украйна постави европейските политики в областта на енергетиката и климата пред най-трудното им изпитание досега. Скокът на цените на енергията, утежнен от бавния темп на енергийния преход в Европа и прекомерната зависимост от вноса на руски изкопаеми горива, показа необходимостта от нова европейска стратегия за енергийна и климатична сигурност. Такава, която в обозримо бъдеще ясно да скъса с изкопаемите горива, включително газа, въпреки призивите в обратнa посока.
Тази нова визия за развитието на европейската икономика трябва да стъпи на дълбоко намаляване на вноса на природен газ от Русия, който продължава да финансира агресията на Кремъл в Европа.
Истинската енергийна независимост означава пълно изключване на природния газ от енергийната система и замяната му с технологии за възобновяема енергия и енергийна ефективност. Непосредственият натиск за свиване на дела на Русия на европейските енергийни пазари рискува нова дългосрочна зависимост от газа чрез внос на втечнен природен газ, част от който би идвал от подобно авторитарни държави.
Стремежът за сключване на нови договори с алтернативни доставчици, насърчаван от Германия, Италия и редица държави от Централна и Източна Европа, е в противоречие със зелената визия на ЕС и поражда опасност от невъзможност за използване на активи в газовата инфраструктура след 2035 г.
Германия и Италия са основните двигатели на нарастващата зависимост на ЕС от природен газ от Русия, като делът на руския газ се е увеличил от 34 % на 49 % между 2009 г. и 2019 г. в Германия и от 29 % на 47 % в Италия.
Промишлените конгломерати на двете страни се очертават като най-уязвими от прекъсване на руските доставки и като основните противници на формирането на единна позиция за постепенно прекратяване на руския енергиен внос.
Задънена улица за газа
Енергийната криза трябваше да покаже, че природният газ не може да бъде жизнеспособно преходно гориво. Повишаването на цените на газа до неустойчиви нива подкопава промишлената конкурентоспособност и политическата стабилност на Европа.
Очаква се световният пазар на втечнен природен газ да остане с недостатъчно предлагане поне до 2023 г., така че цените на газа вероятно ще останат изключително високи. Това вече се вижда от цената на TTF за декември 2024 г., която в момента е с 300 % по-висока от нивата преди кризата.
Да се разчита на природен газ за балансиране на непостоянните възобновяеми енергийни източници излага Европа на високи разходи и нестабилност на цените. Настоящата енергийна криза е шок от цената на газа, който се филтрира върху цените на електроенергията.
Макар че популисткият дискурс раздвижи политическия дебат в посока на реформиране на структурата на пазара на електроенергия, за да се отделят цените на електроенергията от цените на природния газ, неотдавнашната окончателна оценка на ACER на структурата на пазара на едро на електроенергия в ЕС показа, че настоящата структура на пазара дори частично е помогнала за смекчаване на ценовия шок.
Преодоляването на първопричината за енергийната криза (високите цени на газа и зависимостта от природния газ при производството на електроенергия) изисква мерки за намаляване на зависимостта от природния газ чрез намаляването на търсенето чрез ефективност, преминаване към други горива (включително към местно производство на биогаз) и масова електрификация, основана на възобновяеми енергийни източници.
Подобна дълбока трансформация изисква европейските държави да използват тази уникална възможност за ускоряване на прехода във всички сектори. Това изисква да се съсредоточим върху трансформационни решения, които, за разлика от това, което казват някои гласове в политическия дебат, вече са жизнеспособни заместители на природния газ и изкопаемите горива като цяло.
Ускореният преход изисква и още по-силен акцент върху енергийната ефективност. В много случаи електрификацията сама по себе си води до повишаване на енергийната ефективност. Електрификацията на нискотемпературната топлинна енергия в сградите, базирана на термопомпи, води до повишаване на ефективността, тъй като те са четири пъти по-ефективни от конвенционалните котли.
Електрификацията е възможна и за средно- и високотемпературните промишлени топлинни нужди, като базираните на електричество технологии за високотемпературни процеси, като например производството на стомана, изискват подобни капиталови инвестиции и ефективност като конвенционалните алтернативи.
Ето защо аргументите, че инвестициите в нова инфраструктура за втечнен природен газ не забавят екологичния преход, тъй като природният газ ще продължи да играе съществена роля като преходно гориво и европейското търсене на природен газ няма да успее да спадне в съответствие с оптимистичната прогноза на МАЕ, са логически погрешни. Прогнозата вече предполага забавен преход в сравнение с това, което Европа трябва да направи, за да постигне въглероден неутралитет до 2050 г.
Задържането на природния газ чрез скъпи инфраструктурни инвестиции ще забави изграждането на възобновяеми енергийни източници и ще доведе до разточителни разходи. Вместо това тези средства биха могли да се използват за ускоряване на прехода.
Защо това е важно
Декарбонизацията на енергийните пазари ще нанесе удар върху амбицията на Кремъл да увеличи икономическото и политическото си влияние в Европа. Около една пета от бюджетните приходи на Русия идват от продажбата на газ за Европа, което е повече от сумата, която Кремъл харчи всеки ден, за да продължава да бомбардира украински градове.
Масовото навлизане на възобновяемите енергийни източници също допринася за намаляване на разходите за доставка на електроенергия. Високите цени на газа правят сегашните прекалено скъпи технологии като офшорните вятърни централи много привлекателни.
Изборът на декарбонизация на енергийната система, изискващ масирани инвестиции във възобновяема енергия, технологии за съхранение и интелигентни мрежи, би могъл да реши и главоблъсканицата със сигурността на доставките, свързана с изключването на базовата мощност, базирана на изкопаеми горива.
За да изтеглят природния газ от европейския енергиен микс европейските правителства следва да се съсредоточат върху наличните заместващи технологии и намаляването на потреблението чрез енергийна ефективност, особено насочена към бедните домакинства.
Какво следва за енергийната и климатичната сигурност
Освен настоящите предизвикателства пред енергийната сигурност, възникващите рискове, свързани със зависимостта от минерални ресурси, изискват разработването на иновативни и приложими политически инструменти за намаляване и диагностициране на рисковете за енергийната и климатичната сигурност.
Ето защо Центърът за изследване на демокрацията предлага в края на май 2022 г. да бъде създаден Европейски индекс на риска за енергийната и климатичната сигурност (ECSRI) за ЕС и държавите-членки. Индексът ще има за цел:
- да стимулира политически действия, основани на данни, и да подобри прозрачността и разбирането на геополитическите и свързаните с климата рискове
- разкрие историческите зависимости, довели до зависимостта от вноса на руски нефт и газ, които в крайна сметка позволиха войната в Украйна
- да се осигурят пътища за декарбонизация и да се намали зависимостта на националните икономики от изкопаеми горива с основен акцент върху природния газ
- да се справи с най-опасния риск за енергийната и климатичната сигурност, който кипи под повърхността, а именно енергийната бедност.
Такива инструменти са необходими, за да може ЕС да продължи и задълбочи координацията на националните политики в различните сектори и области на политиката въз основа на дългосрочна политическа, финансова и социална ангажираност. Те биха позволили на Европа да мечтае мащабно и да засили отказа си от изкопаемите горива, без да губи от поглед рисковете за енергийната и климатичната сигурност, както при газовата криза и войната в Украйна.
