Skip to main content

Кремъл усъвършенства газовото си оръжие: ще действа ли Европа този път?

Блог пост от

В началото на февруари 2022 г. „Газпром“ направи малка, но решаваща крачка в подобряването на своето газово оръжие. „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация (CNPC) подписаха дългосрочно споразумение за доставки на газ. Това проправя пътя за по-тясно китайско-руско партньорство и за реализацията на газопровода „Силата на Сибир 2“, който ще намали зависимостта на Русия от европейския пазар и ще увеличи възможностите ѝ лесно да пренасочва обеми газ, предназначени за Европа, към Азия. Така Русия ще придобие още по-големи възможности за използване на природния газ като геополитическо оръжие. Това ще подкопае още повече енергийната и климатичната сигурност на Европа и изисква незабавни действия за ускорена диверсификация.

Експлоатиране на кризата: Русия безспорно играе ключова роля в енергийната криза, която се разразява на европейските пазари от средата на 2021 г. насам.[1] Като намалява спотовите продажби на природен газ за Европа в момент на по-голямо търсене и ниски нива на запаси в газохранилищата, „Газпром“ извлича огромни печалби от рекордно високите цени на газа и пълни държавната хазна за по-нататъшни военни авантюри. В същото време руската газова компания оказва натиск върху ЕС да лицензира „Северен поток 2“ – газопровод, който би помогнал да се заобиколи транзитът през Украйна, да се разшири пазарният дял на Русия в Северозападна Европа и да се затвърди нейното господство в Централна и Източна Европа, с допълнителното преимущество, че ще отслаби икономиката на Украйна.

Дори и без „Северен поток 2“, Русия, благодарение на доминиращата си позиция на европейския газов пазар, има огромно политическо и икономическо влияние в региона. То е очевидно в косвените последствия от ограничението на продажбите на газ. Рязкото повишаване на цените на газа в Европа доведе след себе си и рекордно високите цени на електроенергията и обща инфлация, допринасяйки за политическата нестабилност в ЕС. Националните правителства прибягват до крайни мерки, за да ограничат негативните последствия за потребителите и икономиката като цяло и да избегнат общественото недоволство. Ситуацията може да се влоши още повече на фона на непосредствената заплаха от потенциална руска инвазия в Украйна, тясно свързана с риска от пълно спиране на доставките на руски газ за Европа. Заплахата от спиране на доставките на газ дори косвено оказва натиск върху европейските правителства да не заемат по-твърда позиция срещу Русия в случай на военен конфликт.

За да намалят риска от по-сериозно ограничение или цялостно спиране на доставките, европейските държави полагат големи усилия за осигуряване на алтернативни доставки на газ, както от внос на втечнен природен газ, който през януари 2022 г. достигна рекордните 9,5 милиона тона, така и от неруски газопроводи, идващи в ЕС от Северна Африка и Каспийския регион.[2] Дори и с всички извънредни мерки обаче, пълното спиране на доставките на руски газ не би могло да бъде напълно компенсирано. Обикновено руският тръбопроводен газ покрива около 30-40% от потреблението на газ в Европа.[3] В същото време втечненият природен газ покрива около 20% от търсенето, или по-малко от 100 млрд. куб. м през 2020 г.[4] Дори ако вносът на втечнен природен газ се запази близо до рекордно високите нива от януари обаче, той би могъл да покрие по-малко от половината от потенциалния недостиг от Русия. Това би довело до скок на спотовите цени на газа.

Ограниченията на руското газово оръжие: И все пак, парадоксално, цените на газа са наполовина спрямо рекордните нива през декември 2021 г. Една от решаващите причини е, че енергийните експерти, както и търговците на газ, не вярват, че Русия би прекратила изцяло доставките за Европа – и то поради една много основателна причина. Истинското ограничение на руското газово оръжие се крие във факта, че то е нож с две остриета, а двата края не са равностойни. Европа е зависима от Русия за гориво, докато Русия е зависима от Европа за приходи. По-лесно би било да се диверсифицира енергийния микс, отколкото цялата икономиката. За Русия европейският пазар е ключов, тъй като повече от половината от износа на страната е съсредоточен там.[5] Освен това износът се осъществява почти изцяло по тръбопроводи и не може лесно да бъде пренасочен към други пазари. Капацитетът на Русия за износ на втечнен природен газ е ограничен и възлиза на едва 40 млрд. куб. м годишно, главно благодарение на проекта „Ямал“ на NOVATEK. Прекъсването на доставките за Европа не само би намалило приходите в руската икономика, но най-вече би подкопало позицията на Русия като надежден доставчик на природен газ, което от своя страна би довело до по-силен от всякога стремеж към диверсификация в Европа.

„Силата на Сибир 2“ променя правилата на играта: За разлика от първата газопроводна линия, която е свързана с газови находища в Източен Сибир и може да се използва само за снабдяване на Китай, втората линия ще бъде свързана с находището Ямал в Западен Сибир и с тръбопроводната мрежа, която изпраща газ към Европа. Така Русия ще намали зависимостта си от европейския пазар, но също така ще даде на „Газпром“ възможността да избира на кого да продава – на Китай или на Европа. Ако Европа не ускори собствените си усилия за диверсификация, балансът на тясната взаимозависимост ще се промени в полза на Русия. Увереността на Европа, че Русия няма да посмее да намали драстично доставките на газ, вече няма да бъде оправдана. След като „Силата на Сибир 2“ достигне максималния си капацитет, дори само заплахата за намаляване на доставките за Европа ще има много по-силно въздействие както върху европейските газови пазари, така и върху регионалната геополитика. А всички скептици относно потенциалните последици от този тръбопровод трябва само да погледнат към това, което в момента се случва на границата на Украйна, докато Русия завършва стратегическите си газопроводи – „Северен поток“ и „Южен/Турски поток“.

Газпром все още не е взел окончателно инвестиционно решение за „Силата на Сибир 2“, но последната сделка с CNPC може да е ключова стъпка в тази посока. Тя ще увеличи доставките на руски газ по тръбопроводи за Китай само с 10 млрд. куб. м годишно, което е едва една пета от планирания капацитет на втората фаза на „Силата на Сибир“. Въпреки това тази сделка представлява ключов напредък в обикновено трудните преговори за доставка на газ между Русия и Китай. Сделката за доставка на 38 млрд. куб. м руски газ годишно за Китай, подписана в разгара на кримската криза през 2014 г. и проправила пътя на „Силата на Сибир 1“, беше в застой в продължение на десетилетие.

Сегашният, по-малък договор вероятно е част от стратегията на „Газпром“ да направи повече поетапни стъпки в преговорите, което в крайна сметка може да доведе до по-бърз напредък, като същевременно даде достатъчно икономическа логика, за да може „Силата на Сибир 2“ да продължи напред. Изграждането на първата линия, която влезе в експлоатация през 2019 г., отне повече от 5 години. „Газпром“ обаче вече е натрупал опит в трудния терен на Източен Сибир, което предполага, че би могъл да завърши втората фаза много по-бързо.

Какво следва? Новата газова сделка между „Газпром“ и CNPC е знак за по-тесните връзки между Русия и Китай. Двете авторитарни държави задълбочиха сътрудничеството си по редица икономически и политически въпроси. Тъй като китайското търсене на руски и всякакъв друг наличен газ нараства, европейските купувачи ще продължават да се сблъскат със свит световен пазар и високи цени, съпътстващи нарастващия риск относно доставките на руски газ.

Руско-китайското сближаване трябва да бъде сигнал за Европа да мобилизира усилията си за подобряване на енергийната си сигурност. Европейските държави, които са прекомерно зависими от руския газ, ще бъдат още по-уязвими поради ценовите шокове и недостига на газ.

Европа трябва да действа бързо в две основни посоки. Първо, европейските държави трябва да ускорят усилията си за диверсификация на доставките на газ, чрез втечнен природен газ и по-голям внос по тръбопроводи от Северна Африка, Иран и Каспийския басейн (някой помни ли газопровода „Набуко“?). Европа трябва също така да завърши интеграцията на европейския газов пазар и да се стреми да премахне дългосрочните договори, които ограничават развитието на конкуренция. Второ, Европа трябва да намали зависимостта си от природния газ като енергиен източник, като ускори въвеждането на нисковъглеродни технологии и възобновяеми енергийни източници и ускори електрификацията в ключови сектори. Необходимо е да се постави по-силен акцент върху технологиите за съхранение и механизмите за балансиране от страна на консуматорите като по-устойчиви варианти за гарантиране на надеждността на системата.


[1] Рангелова, К., и Владимиров, М., Beasts from the East and Energy Price Horrors in Europe, Център за изследване на демокрацията, Блог, декември 2021 г.

[2] Посещението на високо равнище в Азербайджан на еврокомисаря по енергетиката, Кадри Симсон, на 4 февруари 2022 г. е продиктувано от усилията за осигуряване на по-големи доставки на газ за Европа по газопровода TAP, преминаващ през Южния газов коридор.

[3] Доставки на газ за Европа, статистика на Gazprom Export.

[4] Русия има немалък дял от тези обеми, тъй като е ключова дестинация за втечнения природен газ на „Ямал“ на NOVATEK.

[5] Износът за Западна Европа (120 млрд. куб. м през 2020 г.) представлява 55% от общия износ (220 млрд. куб. м през 2020 г.), според годишния доклад на „Газпром“ за 2020 г.


Статията е публикувана за пръв път от Natural Gas World.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.