Този месец Китайската комунистическа партия (ККП) отпразнува своята 100-годишнина. Безпроблемното честване на този юбилей в Пекин в разгара на глобална пандемия беше от решаващо значение за китайското правителство. Със събирането на хиляди членове на партията на едно място, събитието се вписа напълно в реториката на ККП, представяна като спасител на китайската нация не само от COVID-19, но и в исторически план.

Най-важният момент от тържеството беше речта на Си Дзинпин, генерален секретар на ККП и президент на Китай. Той обяви, че „успехът на Китай зависи от партията“ като основен фактор, който може да гарантира националното единство и икономическия напредък на страната. Си Дзинпин подчерта, че в исторически план ККП е единствената сила, способна да обедини китайската нация след „интензивното унижение“ и „националното разединение“ в резултат от колонизирането на Китай през 19-ти и 20-ти век. ККП беше посочена за основна движеща сила зад силния икономически подем на страната през последните десетилетия. Накратко, той повтори посланието, прославящото партията като единственият фактор, който може да поддържа Китай обединен и да създава икономически просперитет.

Речта на Си Дзинпин представи позицията на комунистическата партия спрямо останалия свят. Посланието трябваше да звучи едновременно доброжелателно и страховито. От една страна, той заяви, че „китайската нация не носи агресивни или хегемонистични черти в гените си“ и че Китай ще работи за поддържане на международния ред и насърчаване на мира и развитието. От друга страна, предупреди, че всяка външна сила, която се опитва да „тормози“ или „подчинява“ Китай, ще се сблъска с „голямата стоманена стена, изкована от плътта и кръвта на 1,4 милиарда китайски граждани“. Това изявление е отражение на по-категоричната позиция във външната политика, която Китай на Си Дзинпин провежда през последните години.

Тази реч и юбилейното честване идват на фона на подновената глобална надпревара между супер силите. Китай увеличава относителната си тежест на глобалната сцена спрямо САЩ и Европейския съюз, което предизвиква ответна реакция от Вашингтон и Брюксел. Повишеният икономически и военен капацитет на азиатската държава, както и по-категоричната ѝ външна политика и по-високите нива на вътрешни репресии генерираха двупартиен консенсус в САЩ, който вижда авторитарния възход на Китай като заплаха за интересите на своята националната сигурност. Що се отнася до Европейския съюз, Брюксел се опита да изгради политика спрямо Китай, основана на „стратегическа автономия“, която се стреми да се разграничи от подхода на САЩ и да върви по тънката линия между противопоставяне на китайските авторитарни тенденции и в същото време поддържане на бизнес отношения и международна конкуренция. ЕС гледа на Пекин като на конкурентна политическа и икономическа система, поради което все по-често прилага по-строги мерки спрямо нея. Този отговор на ЕС е следствие от нарастващото присъствие и влияние на Китай в Европа през последните години. Освен това отношенията между ЕС и Китай напоследък бяха обтегнати допълнително и от агресивните изявления от страна на китайски дипломати по време на пандемията от COVID-19 , което породи негативен отзвук в Брюксел. Последните примери за това напрежение са налагането на огледални санкции върху китайски и европейски политици и организации и замразяването от Европейския парламент на Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай.

След решението на Китай да не действа в сянка, а да се заявява по-категорично във външната си политика под ръководството на Си Дзинпин, геополитическото и икономическото въздействие на страната в Европа се увеличи. Особено в Централна и

Източна Европа влиянието на Пекин набира сила в различни области:

• Китай засили своя икономически отпечатък в региона чрез инициативата „Един пояс, един път“, международната стратегия на Пекин за придобиване на влияние в чужбина и укрепването на глобалните вериги за доставки на страната чрез инвестиции и свързаност. Въпреки че нивата на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Китай в Централна и Източна Европа са по-ниски отколкото в Западна Европа, процентът им в изграждането на инфраструктура е по-висок.
• Китай придобива и политическо влияние в някои държави – членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Страни като Унгария дори блокираха изявления на ЕС, критикуващи Китай, а евродепутати от различни страни в региона (включително България) демонстрират дълбоки разделения в позициите си към Пекин. От друга страна, Китай среща силна критика в страни като Чехия, където този въпрос се превърна в причина за национално разединение.
• Влиянието на Китай засяга не само страните – членки на ЕС от Централна и Източна Европа, но дори в по-голяма степен балканските държави извън Съюза. Основният канал, чрез който Китай се стреми да изгради по-силни връзки с тях, е форумът „17 + 1“ – ежегодно събитие, на което се провеждат двустранни срещи с представители на китайското правителство. В допълнение, Китай засилва и медийното си присъствие в региона с намерението да популяризира и утвърди вижданията и позициите на ККП.
• Все пак, докато Китай успя да развие своето влияние в немалко области в региона, страната се провали по отношение на навлизането в сектора на 5G технологиите. След натиск от САЩ повечето държави от Централна и Източна Европа се противопоставиха на Huawei като доставчик на 5G инфраструктура, нанасяйки удар върху технологичните амбиции на Китай.

Китайската стратегия в Европа се основава на комбинация от агресивна офанзива за спечелване на общественото мнение и контролирани послания със стратегическа политическа ангажираност към по-малко интегрирани региони в ЕС, като например тези от формата „17 + 1“ в ЦИЕ. Тя също така включва технологични инвестиции с висока възвръщаемост в Западна Европа и игра на ръба на правилата относно придобиването на проблемни активи в ЦИЕ. По-специално, Китай се стреми да организира непазарни инфраструктурни сделки в страните от Западните Балкани, предоставяйки на местните правителства с ограничени финансови възможности алтернативи на финансирането от ЕС, отпускано срещу конкретни правила и условия. И все пак това прави тези държави уязвими на попадане в китайски дългов капан. Наскоро стана ясно, че Черна гора е първата европейска държава в тази ситуация, след като помоли партньорите си от ЕС да ѝ помогнат да се разплати по непрозрачните си заеми от Китай.

ЕС се нуждае от много по-съгласуван отговор на многостранната стратегия на Китай за навлизане в икономиката и политиката на континента. Запазването на сегашната раздробена и неясна позиция не е алтернатива:

• ЕС трябва да укрепи вътрешните си механизми за върховенство на закона и да гарантира, че държавите членки и страните кандидатки от ЦИЕ спазват правилата на европейските пазари и на обществените поръчки в отношенията си с Китай.
• ЕС трябва да въведе адекватни механизми за проверка на външните инвестиции, за да гарантира, че стратегическите китайски технологични инвестиции, целящи неправомерно използване на европейско нау-хау, и заемите, които водят до дългови капани, се преустановяват своевременно от съображения за сигурност.
• ЕС трябва да гарантира, че Китай зачита европейските климатични цели и въвежда надеждни механизми, съобразени с тях, при своите инвестиции в Европа и в световен мащаб. Ако Европа иска да е лидер в областта на климата, тя ще трябва да даде твърд отговор на пренебрегваните от Китай климатичните цели, както и на нарушаването на правата на човека не само в страната, но и в чужбина.