България е една от седемте държави – членки на ЕС (наред с Австрия, Белгия, Естония, Словения, Испания и Швеция), които през 2010 г. представят инициативата за Европейска заповед за разследване (ЕЗР). ЕЗР се въвежда от Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси, която създава единна уредба за получаване и използване на доказателства по наказателни въпроси от една държава членка чрез действия по разследване и други процесуални действия (временно предаване на задържани лица, разпит на свидетел или вещо лице, на заподозряно или обвиняемо лице чрез видеоконференция или друго аудиовизуално предаване, прихващане на далекосъобщения, информация за банкови/финансови сметки и операции, разследване под прикритие), извършени в друга държава членка. Днес ЕЗР се прилага във всички страни от ЕС (с изключение на Дания и Ирландия). Директивата е транспонирана в българското законодателство с приетия Закон за Европейската заповед за разследване (ЗЕЗР) през февруари 2018 г.
При влизането в сила на ЕЗР се изтъкват следните предимства:
- Създава се единен, цялостен инструмент с широк обхват, който замества съществуващата дотогава фрагментирана правна уредба за получаване на доказателства.
- Определят се строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства (държавите членки разполагат най-много с 30 дни, за да решат дали приемат искането и ако го приемат, се прилага 90-дневен срок за извършването на исканите процесуално-следствени действия.
- Ограничават се основанията за отказ на такива искания (получаващият орган може да откаже да изпълни заповедта само при определени обстоятелства, например, ако искането е в противоречие с основните принципи на правото на изпълняващата държава или във вреда на интересите в областта на националната ѝ сигурност).
- Намаляват административните формалности чрез въвеждането на единен стандартен формуляр, преведен на официалния език на изпълняващата държава, с който органите могат да искат помощ при търсенето на доказателства.
- Гарантират се основните права, включително правото на защитата – държавите членки трябва да осигурят правни средства за защита, равностойни на тези, които са на разположение при сходно национално производство, и да гарантират, че засегнатите лица са надлежно информирани за техните процесуални права.
Представителите на съдебната власт в България отчитат ползите от ЕЗР и изтъкват редица предимства в сравнение със съществуващите традиционни инструменти на трансгранично сътрудничество, сред които исканията за взаимна правна помощ: бързина и ефикасност, дължащи се главно на стандартизираните формуляри, широкия обхват на доказателствата, които могат да се събират, стриктните срокове и ограничените възможности за отказ от изпълняващата държава, както и подкрепата от Европол.
В България се наблюдава тенденция към по-често прилагане на ЕЗР – както по отношение броя на изпълняваните, така и на издадените от български съдилища и прокуратури заповеди. Нараства и информираността за този нов инструмент. Процесуално-следствените действия, които се предприемат в изпълнение на ЕЗР или се изискват с ЕЗР, се отнасят до по-широк кръг престъпления, в т.ч. различните проявления на организираната престъпност, трафик на хора и наркотици, пране на пари, измами, компютърните престъпления и т.н.
Наред с предимствата, практикуващите юристи в България посочват и редица проблеми, с които се сблъскват. Те са свързани, от една страна, с недостатъци в получаваните ЕЗР – непълнота на данните или ненадеждна информация, лоши преводи на български или на английски език, или с трудности при определяне на компетентния орган, на който следва да се изпрати получената ЕЗР за изпълнение. От друга страна, изпълнението на поисканите процесуално-следствени действия понякога се възпрепятства от редица обективни фактори, сред които ограничените технически възможности за използване на видеоконференция в България (в т.ч. техническа несъвместимост между различните видове оборудване за видеоконференции в страната), непоследователност в българското законодателство, която не позволява наблюдение на банкови и финансови операции в реално време1, както и редица трудности, отнасящи се до изпълнението на исканите действия (назначаване на адвокат, прилагане на правните средства за защита, технически средства и оборудване и др.).
Сред препоръките за засилване на ползите от ЕЗР и ефективното ѝ използване за трансгранично сътрудничество са:
- да се създаде централен национален регистър на ЕЗР;
- да се засили информираността и да се организират специализирани обучения за съдии и прокурори, работещи с ЕЗР;
- да се преодолее липсата на съответствие между националното законодателство и Европейската директива, заради което може да бъде отнето правото на страната да издава и изпълнява ЕЗР.
България често е критикувана и осъждана от Европейския съд по правата на човека за нарушаване на правото на съдебен процес в разумен срок съгласно член 6 § 1 ЕКПЧ. Държавата отговаря за вреди от забавено правосъдие и по националния административно-съдебен механизъм за обезщетение на засегнатите лица. По-широкото и убедително прилагане на ЕЗР би могло значително да съкрати и ускори наказателното производство чрез модернизиране и улесняване на събирането и обмена на доказателства.
1Макар Законът за европейската заповед за разследване да предвижда издаването на ЕЗР за наблюдение на банкови или други финансови операции в реално време (чл.32, ал.1, т.1), в Закона за кредитните институции не съществува такава възможност. Така че когато бъде поискано разследване относно информация за банкови и финансови операции, според преобладаващото експертно мнение, то би могло да се извърши и банкова тайна може да се разкрие само за минали периоди (чл. 62, ал.6, т. 1 Закон за кредитните институции във връзка с чл.31 ЗЕЗР).
