Стартът на ваксинацията срещу COVID-19 донесе на света облекчение и надежда, че завръщането към предпандемичната нормалност е близо. Оптимизмът, с който подхождаме към 2021 г. обаче, трябва да бъде предпазлив. Очертава се година на кръстопът, тъй като бушуващата пандемия не само разкри и изостри наболели социални проблеми и уязвимости, тлеещи с години и дори с десетилетия, но и създаде нови такива.

Повече от всякога е необходимо учени и изследователи, политици и експерти, представители на гражданското общество и на медиите да обединят усилията си за намиране на решения и отговори в контекста на застрашената социална структура и индивидуално благосъстояние вследствие на COVID-19.

През 2020 г. Световната продоволствена програма на ООН получи Нобелова награда за мир. През следващите няколко години обаче тя ще трябва да работи усилено, за да защити този приз и да оправдае очакванията на много правителства и общества в развиващите се страни, където пандемията доведе до огромна загуба на работни места и изтласка множество хора под прага на бедността. Според редица наблюдатели, много региони в света ще се сблъскат с недостиг на храна и дори глад. Ситуацията е допълнително влошена от разпадащите се здравни системи и липсата на достъп до ваксини и лечение на COVID-19 и други заболявания.

В целия свят вследствие на пандемията множество работници мигранти изгубиха препитанието си, често без компенсации или обезщетения за безработица. Някои от тях отново са на път, принудени да се върнат у дома или да търсят нови места с възможности за работа. Вътрешно разселените и търсещите убежище са изложени на особено голям риск, не на последно място поради нарастващата стигматизация на мигрантите. Налагането на ограничения в придвижването могат да доведат до засилване на трафика на хора и нарушения на човешките права. Използването на инструменти, позволяващи прогнозиране на миграционните процеси и наблюдение на тенденциите, имат потенциал да се превърнат в средство за подобряване на управлението на миграционните потоци от страна на държавите и за намаляване на напрежението между мигрантите и приемащите общества.

COVID-19 разкри трудностите, с които се сблъскват малцинствата в цял свят, дори и в най-развитите страни. Според миналогодишни изследвания, хората от етнически и религиозни малцинства, често част от по-ниски икономически и социални слоеве, са непропорционално покосени от пандемията. В известен смисъл, тя създаде и нови малцинства. След появата на ваксината, мнозина се питат дали въвеждането на документи, удостоверяващи ваксиниране, няма да отвори нова пропаст – между тези, които могат да работят, общуват и пътуват що-годе свободно и онези, които по различни причини нямат достъп до ваксинация.

COVID-19 показа колко силни са съществуващите неравенства и създаде нови такива. Огромни части от обществата се чувстват обезсилени, обезправени, дискриминирани и непредставени – малцинствата, мигрантите, жените, бедните, безработните, лишените от достъп до здравеопазване и образование, дори младите, за които бъдещето е лишено от перспективи. В настоящата реалност се оформя и нова уязвима група – на онези, които нямат достъп до ваксини, адекватно лечение и съвременни лекарства. Именно сред тези хора най-често се заражда усещането, че демокрацията не може да отговори на нуждите и потребностите им. 

Ако тези тревожни явления и рискове не бъдат адресирани, неизбежният резултат ще бъде още по-голяма поляризация. Наскоро историкът Тимъти Снайдър предупреди за опасната сила на големите лъжи, които са толкова масови и широко разпространени, че успяват да създадат алтернативна реалност за повярвалите в тях. Поляризацията може и всъщност вече формира предпоставки за политическо и социално насилие, вътрешни и външни конфликти и нарушения на правата на човека.

Всичко това показва, че проблемите, които изглеждаха решени, се появяват отново, а решенията, които сякаш работеха, се оказват недостатъчни. Нормалността, която се стремим да си върнем, е просперитет за някои, но само поносимост за други. Въпреки че сегашната ситуация изглежда мрачна и обезсърчителна, тя не е безнадеждна. Необходими са трудни решения и преосмисляне на пътя напред. Възможни първи стъпки са подобряване достъпа до здравеопазване, образование и социални политики, по-голямо овластяване на групите в риск и прецизен анализ на причините, водещи до множество уязвимости на определени сегменти от обществото.