Джонатан Ръсел е експерт по превенция и противодейстие на насилствения екстремизъм чрез стратегически комуникации. Съпредседател на работната група за комуникации и наративи в Radicalisation Awareness Network на ЕС и старши директор на отдел в базираната в Лондон комуникационна агенция Zinc Network. Преди това е работил в Breakthrough Media, подпомагайки работата на Министерство на вътрешните работи на Обединеното Кралство по превенцията и противодействието на насилствения екстремизъм в рамките на програмата Prevent. В продължение на 5 години работи и в Quilliam, първия в света мозъчен тръст за борба с екстремизма, където заема различни позиции. Настоящата статия отразява единствено неговите възгледи, а не тези на настоящите му или предишни работодатели или клиенти.
Комуникацията е силна страна на екстремистките групи и движения. Чрез поемане на отговорност за терористични атаки на Запад, за да сплашат населението и провокират прибързани действия на правителствата, чрез създаване на пропагандни видеа или чрез достигане до уязвими групи в социалните медии, за да ги радикализират и ангажират с идеологията и организацията си, най-ефективните екстремисти са най-ефективните комуникатори.
Европейските правителства, частните компании и гражданските общества осъзнават това със закъснение, след като през последните десетина години претърпяха серия провали в разбирането на начина на комуникация на насилствените екстремисти и особено употребата на интернет. През последните пет-шест години, същите заинтересовани страни започнаха да обмислят как стратегическите комуникации могат да бъдат използвани, паралелно със законодателството за борба с тероризма и по-широка превантивна политика за противодействие на радикализацията и намаляване ефективността на опасните организации и лица.
Какво е стратегическа комуникация? |
Всички признават, че предотвратяването на насилствения екстремизъм е изключително трудно. Професионалистите, ангажирани в тази сфера (независимо дали правителство, частен сектор или гражданско общество) трябва да преминат през поредица от допускания относно това кой е уязвим към радикализация, след което, въз основа на огромното количество научни и оперативни изследвания и данни (с променливо качество), трябва да степенуват по важност специфичните за конкретната аудитория фактори, водещи до радикализацията. Накрая, трябва да се отчетат и предвидимите рискове, които възникват в случаи на директна намеса чрез стратегическа комуникация – например риска от заклеймяване на определени групи и лица.
Какви са предимствата на използването на стратегически комуникационни инструменти за предотвратяване на насилствения екстремизъм?
- Те са „по-меки“ и носят по-малко рискове за аудиторията – всички ние сме изложени на толкова много информация, че реално най-лошият възможен сценарий е тези инструменти да не окажат търсеното влияние.
- Те са относително евтини за изпълнение, което означава, че може да се провалят по-бързо и по-евтино, отколкото други подходи.
- Тяхното изпълнение, резултати и въздействие могат да се измерват и оценяват много по-бързо, съответно подходът може да бъде адаптиран или повторен в движение.
Тъй като тази област се разви и с помощ от други области, например поведенческите науки, се появи разграничение между контранаративите, при които насилствените екстремистки идеи се опровергават и оспорват директно, и алтернативните наративи, при които се излага аргумент за положителен алтернативен мироглед. Като цяло, вторият подход е по-подходящ, тъй като е по-приспособим спрямо ясноизразените дефицити на целевата аудитория – независимо дали са липса на принадлежност, самочувствие или социална подкрепа, или пък чувство за несправедливост. Намаляването на доверието на аудиторията към екстремистки знаци, лидери или инфлуенсъри и повишаването на осведомеността ѝ за опитите за манипулация също са ефективни.
През последните няколко години в България езикът на крайнодесния екстремизъм се нормализира в политическия дискурс. От наличните данни става ясно, че повечето престъпления, свързани с екстремизма, са извършени от 18 – 24-годишни – група, която е най-вероятно да бъде активна онлайн и податлива на екстремистки комуникации.
За да се противопостави на това, България има стратегия за превенция и противодействие на насилствения екстремизъм, въпреки че може би липсва цялостен политически ангажимент към този проблем. В страната има будно гражданско общество, но ограничен опит в разработването на контра- или алтернативни наративи. Докато в някои страни, като Великобритания например, държавната финансова и стратегическа подкрепа към гражданските организации им помага да развиват независими и ефективни комуникационни кампании, в България организациите разчитат на финансиране от ЕС, дарения от фондации или финансират инициативите си кампанийно. Така или иначе, гражданското общество трябва да е водещо при подобни инициативи и гражданските организации трябва да се координират помежду си, за да споделят опита си от проведени кампании.
Добър пример за това е кампанията „Намери друг начин“, провеждана от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство с Интелдей Солюшънс и Центъра за безопасен интернет. Екипът се е справил добре с намирането на стратегическа яснота сред огромния набор от литература и данни за причинителите на поляризация и крайнодясна радикализация в България. След първоначална солидна изследователска фаза за идентифициране и степенуване на уязвимостите на целевите групи, те са се съсредоточили върху някои специфични комуникационни цели и са разработили алтернативни наративи при особено уязвимите групи. Много продуктивен е и подходът да се работи с инфлуенсъри и в училищата, за да се достигне по-пряко до целевата аудитория.
Основното предизвикателство пред „Намери друг начин“ сега ще бъде да остави следа в българската информационна среда, която изглежда доминирана от популизъм, невярна информация и дезинформация и дълбоко противопоставяне. Огромното предизвикателство е както да се намали привлекателността на поляризиращите наративи, така и да се предотврати ескалацията до насилие сред силно уязвимите.
В по-широк план е също важно да се отбележи, че професионално провежданата кампания ще бъде сред първите в България. Ако Центърът за изследване на демокрацията може да популяризира подходите на стратегически комуникации за превенция и противодействие на насилствения екстремизъм сред българското гражданско общество и да сподели опит с партньорите си, това може да насърчи правителството и международни партньори да се ангажират с тази важна съвместна задача. За мен това би било истинската мярка за успех.
Този блог пост е част от комуникационната кампания „Намери друг начин“, целяща да развие у младите хора умения за критична оценка на онлайн съдържание, разпознаване на враждебни послания и реч на омразата, както и развиване на устойчивост чрез ненасилствена комуникация и гражданска ангажираност. Кампанията е част от съвместна инициатива на Центъра за изследване на демокрацията, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Distinkt Group, и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонда „Вътрешна сигурност - Полиция“ на Европейския съюз.
