На 10 септември т.г. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на Европейския парламент (ЕП) внесе предложение за изменение в Закона за климата, с което до 2030 г. въглеродните емисии да бъдат намалени с 60% в сравнение с равнището им от 1990 г., като стъпка към амбициозната цел до 2050 г. Европейският съюз (ЕС) да стане климатично неутрален. Законът ще бъде гласуван на 6 октомври, на първата октомврийска сесия на ЕП, след което трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС. Крайният успех на Закона за климата обаче зависи от ефективността на програмните мерки, заложени в многогодишната финансова рамка (МФР) и във Фонда за възстановяване на ЕС от COVID-19 кризата, както и от справедливото разпределение на средствата, предвидени за постигане на дългосрочните цели на ЕС в областта на декарбонизацията.
Споразумението, постигнато от лидерите на ЕС на извънредно заседание на Европейския съвет, в малка степен отразява първоначалните амбиции на Европейския зелен пакт и заплашва да парализира процеса на зелени трансформации в ЕС. Днес Европа е изправена пред огромни предизвикателства в областта на здравеопазването, социално-икономическия живот, екологията и демократичното управление. Хората във всяка държава членка, от всички географски райони на Съюза настояват да им бъде разяснено как бюджетната сделка ще гарантира климатичната и социалната справедливост, върховенството на закона и защитата на европейските демократични ценности. Договорените разходи на ЕС в размер на общо 1 824 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г., от които 1 074 млрд. евро за МФР и 750 млн. евро за инструмента „Следващо поколение ЕС“ (NGEU), са последният шанс за Европа по отношение на прехода към въглеродно неутрална икономика, иновации и зелен растеж. Орязването на бюджетните разходи, направено от Европейския съвет в последния момент обаче, засяга в голяма степен финансирането на дейностите за защита на климата и ограничава възможностите на енергийно интензивните региони за осъществяване на социално-икономическия преход.
Години наред преговорите за бюджета на ЕС се водят в рамките на модел, който следва доминиращата логика на националния нетен баланс. Тази форма на отчитане на печалбите и загубите все по-малко е в състояние да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз. На споменатата среща на Съвета, освен несъгласията между нетните платци и нетните получатели, на преден план се открои и друг вид широко известно разделение – това между Франция и Германия и националната ориентация на т. нар. „пестелива четворка“ (Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция). В крайна сметка, основните жертви на договарянето под формата на намаляване на бюджета бяха Фондът за справедлив преход, InvestEU, „ЕС в подкрепа на здравето“ и до известна степен Хоризонт Европа, от които в значителна степен зависи осъществяването на Европейския зелен пакт. Механизмът за укрепване на върховенството на закона, който би трябвало да гарантира отчетността и ефективното изразходване на средствата в целия Европейски съюз, също не беше засилен. Приемането и прилагането на по-строг механизъм в подкрепа на принципите на правовата държава е определящ за разпределението на бюджета, което ще предпочетат лидерите на ЕС – дали ще бъде предназначен най-вече за гражданите и, чрез увеличаване на микрогрантовете и целева подкрепа за местните инициативи, ще достига до малките производители, фермерите, еко предприемачите, стартъпите и енергийните граждани, или ще се разпределя предимно между големите корпорации, близките до управлението фирми и клиентелистките структури. От този избор именно зависи обликът на Европа през следващите 30 години.
Доколко условна е климатичната условност?
Според постигнатото на заседанието през юли споразумение най-малко 30% от общия размер на бюджета на ЕС, включително средствата от Плана за възстановяване на Европа и МФР, трябва да са съобразени с целта за нулеви въглеродни емисии през 2050 г. Това засилва обвързаността с условия по отношение измененията на климата, като така договореният бюджет се превръща в най-значимия „пакет зелени стимули“ в историята на Съюза. По този начин усвояването на средства от Плана за възстановяване на Европа и МФР ще бъдат по-тясно обвързано с политиките и целите на ЕС в областта на климата. Същата обвързаност е валидна и спрямо Фонда за справедлив преход. Достъпът до фонда ще бъде ограничен до 50% от отпуснатите суми за държавите членки, които още не са се ангажирали с изпълнението на целта за климатична неутралност до 2050 г. Останалите 50% ще бъдат на разположение при поемане на такъв ангажимент. Държавите членки ще са задължени да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, които да допринасят ефективно за екологичния и дигиталния преход. Ще бъдат въведени и специални мерки за мониторинг на свързаните с климата разходи и съответните резултати.
Екологичната трансформация е залегнала частично и в селскостопанската политика на ЕС, на която се пада най-голям дял от разходите на Съюза. Делът на разходите за ОСП, който се очаква да бъде предназначен за действия в областта на климата, възлиза на 40%. Не е тайна, че разходите в тази област са неефективни, а тяхното разпределение е несправедливо, което е отражение на дългогодишните зависимости между нетните донори и нетните получатели и на отсъствието на критерии при постигането на целите на ОСП. Илюстрация на това е фактът, че 70% от субсидиите по ОСП се отпускат, без да са обвързани с каквито и да било екологични и обществени цели. Тенденцията за неравномерно разпределение личи особено ясно от факта, че 30% от финансирането се ползва от по малко от 2% от бенефициентите, а 3% от големите ферми в ЕС разполагат с повече от половината селскостопански земи в Съюза. В същото време, за десетте години между 2003 и 2013 г. броят на селските стопанства е намалял с 25%. Европейската сметна палата неведнъж в миналото е отправяла критики към твърде лесното признаване на разходите за валидни по отношение свързаността им с климата, както при механизмите за директно подпомагане на селските стопани, така и при финансирането на развитието на селските райони.
Следващият европейски бюджет, включително и Фондът за възстановяване от кризата, биха могли да въведат по-целенасочени инструменти за подкрепа, които да са в помощ на гражданите, както и да наложи изискването националните правителства да отделят определен процент за микрогрантове и децентрализирани и местни проекти, инициирани от гражданите в съответствие с чл. 25 от предложението за Регламент, предвиждащ общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс и Европейския фонд за морско дело и рибарство. Според проекторегламента всички тези фондове могат да се използват за финансиране на местни инициативи за развитие, каквито са създаването на енергийни общности и насърчаването на просуматорството.
Ново вино в стари мехове
Зеленият преход и дигиталната трансформация са в основата на новия механизъм за възстановяване, въведен от Европейската комисия през май 2020 г. като реакция на кризата от COVID-19. Нуждите от инвестиции са оценени на минимум 595 млрд. евро годишно (EUR 1 190 трилиона за следващите две години). Друга цел, към която инструментът за възстановяване е насочен, е стимулирането на инвестициите в сектори, определени като приоритетни в новата промишлена стратегия на ЕС и в същото време силно зависими от вноса на суровини и услуги, чиито доставки са били прекъснати по време на пандемията. Сред секторите, които биха могли да изиграят важна роля за икономическото и промишленото преструктуриране на въглищните региони са дигиталната инфраструктура, ключови технологии като микроелектрониката, промишлените биотехнологии, роботиката, блокчейн технологиите, както и доставката на суровини за транспорта, батерии и технологии за добив на възобновяема енергия.
Драстичното намаляване на средствата на Фонда за справедлив преход, създаден с цел подпомагане на промишленото и икономическо преструктуриране на зависимите от въглищата региони – от 40 (10 в МФР + €30 в NGEU) на 17 млрд. евро (7 млрд. в МФР и 10 млрд. в NGEU), както и орязването на Фонда InvestEU от 15,3 на 5,6 млрд. евро под инструмента NGEU обаче, е в състояние да осуети постигането на целите за предотвратяване на климатичните промени с хоризонт 2050 г. в някои държави членки, където такива действия са най-необходими. В подобни енергийно интензивни райони пред прага на промишлена, икономическа и социална трансформация, намаляването на бюджетните средства може да забави декарбонизацията. Въпреки че средствата от Фонда за справедлив преход се отпускат при нови, по-строги условия, Европейската сметна палата смята, че тази обвързаност на финансирането с показаните резултати все още е сравнително слаба. Съкращаването на средствата за InvestEU противоречи и на заложените от ЕС цели за насърчаване на устойчивия растеж, конкурентоспособността и дълбоката декарбонизация в страните от Централна и Източна Европа, които ще бъдат най-засегнати от заместването на въглищата с екологични енергоизточници и където капиталовите разходи за зелени инвестиции са по-високи в сравнение със страните от Западна Европа.
За да могат да се възползват от всички тези финансови инструменти (чийто размер ще бъде окончателно определен в предстоящото споразумение между европейските институции), зависими от въглищата страни като България, Полша и Чехия ще трябва да разработят амбициозни национални планове за справедлив преход, включително и дългосрочна стратегия за закриване на въгледобивната промишленост и за трансформация на зависимите от въглища райони. Плавният преход от въглища към екологични източници на енергия може се възползва от промишленото наследство на въглищните райони, към което да бъдат прибавени нови, конкурентни и иновативни производства и услуги.
Системата за взаимен контрол (checks and balances), климатичен мониторинг и климатична условност
В Европейския зелен пакт не става дума само за количеството средства и как те ще бъдат разпределени между държавите членки и отделните сектори, а най-вече (според различни мнения, вкл. това на Центъра за изследване на демокрацията) за качеството на проектите и за начина, по който средствата от различните фондове ще бъдат изразходвани, така че да се гарантира отчетността и ефективната им целевата употреба за постигане на заложените и договорени общи резултати. В този смисъл успехът и обхватът на Зеления пакт са пряко зависими от полагането и осъществяването на институционални гаранции и процедури за мониторинг.
Мониторингът на бюджетните разходи на ЕС, свързани с изменението на климата, както и нарастващата необходимост от въвеждане на условности по отношение върховенството на закона и по-строги изисквания за прозрачност в някои държави членки, поставят въпроса как по-надеждно да бъдат проследявани разходите за действия в областта на климата.
Заключенията на Европейския съвет от юли не акцентират в достатъчна степен върху важността на условията, свързани с върховенството на закона. Този механизъм е само бегло споменат в текста без конкретни мерки и по-специфична формулировка. В момента наблюдаваме засилване на социалния натиск срещу корупцията и злоупотребата с европейски фондове в държавите членки по принцип и срещу погазването на върховенството на закона в страни като България, Унгария, Полша и др. Гражданите и на държавите – нетни донори, и на нетните потребители на финансиране от бюджета на ЕС, настояват за по-сериозен контрол и по-добър мониторинг на изразходването на европейските фондове. Способността да се гарантира ефективно прилагане на правилата за спазване на предварителните условия, свързани с екологичното възстановяване и с върховенството на закона е в основата не само на успеха на Европейския зелен пакт, но и на бъдещето на Европа. Гражданите на нетните платци в Съюза разбираемо са недоволни от това, че Брюксел не съумява да озапти олигархичните кръгове в държавите – нетни получатели, които използват европейските фондове като средство, за да останат на власт. От друга страна, гражданите на същите тези страни – нетни получатели, не усещат подкрепата на Брюксел в момент, в който настояват за повече отчетност и правов ред пред своите елити, които черпят с пълни шепи от щедрото финансиране на ЕС. Съюзът трябва да прояви решителност и последователност и в най-скоро време да се справи с причините за това напрежение, като не допуска те да се появят отново.
Демократичният контрол върху европейския бюджет може да бъде засилен посредством даване право на вето на Европейския парламент и на Европейската сметна палата при одобряването на националните инвестиционни планове. Европейската сметна палата трябва да има и право да извършва официални проверки на устойчивостта на бюджетните цели и на рентабилността на определени проекти. Наличието на по-солидни институционални гаранции е предпоставка бюджетът на ЕС успешно да послужи като допълнителен инструмент за осъществяването на целите на Европейския зелен пакт и изобщо на целите на Съюза по отношение на общественото развитие и екологията.
