Продължаващата глобална пандемия с коронавируса показа нагледно защо решенията в сферата на климата трябва да се взимат в дългосрочна перспектива и с голяма подготовка и планиране. Когато настъпи бедствието, неразумните решения и пропилените средства за ненужни инвестиции сe усещат особено тежко , но не могат да бъдат върнати назад. В това отношение, сагата АЕЦ „Белене“ е един от най-потресаващите примери в последните четири десетилетия в България.
През следващите месеци държавите – членки на ЕС трябва да постигнат съгласие по основните законодателни предложения, представени в Европейския зелен пакт, и как бюджета на ЕС за 2021 – 2027 г. да бъде съобразен със заложените в тях приоритети. В основата на Пакта е новаторският европейски Закон за климата, очертаващ пътя за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. Но докато Съветът и Европейският парламент обсъждат спецификите на новия законопроект, някои страни от Централна и Източна Европа се подготвят за ядрен ренесанс като част от стратегиите си за смекчаване на въздействието на изменението на климата.
Един от политическите компромиси в ЕС при разработването на Дългосрочната стратегия до 2050 г. беше оставянето на възможността някои европейски държави да включат ядрената енергия в дългосрочните си сценарии за декарбонизация. Възобновяването на темата за ядрената енергия в националните енергийни дебати заедно с принципа за технологичен неутралитет на ЕС, може да се превърне в Ахилесовата пета на Енергийния съюз.
Българското правителство – един от най-големите бенефициенти на кохезионната политики на ЕС, възприема ядрената енергия като основен „лек“ за ограничаване на емисиите и я популяризира като ключов елемент на българския принос към Зеления пакт. Според актуализираната версия на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), България планира да изгради нова атомна мощност – АЕЦ „ Белене“, с капацитет 2000 MW, която да влезе в експлоатация до 2035 г. Правителството очаква старата централа АЕЦ „Козлодуй“ да съществува едновременно с новата в периода 2030 ̶ 2040 г. По този начин ядрената енергия ще покрие 60% от енергийните нужди на страната към 2040 г. с общ ядрен капацитет от 3,89 GW. Но числата в българския ИНПЕК не съответстват на заявените намерения на българското правителство и на реалността. С АЕЦ „Белене“ инвестициите в ядрената енергия биха изтласкали не само тези във въглищата, но и в природния газ и във възобновяеми енергийни източници, които българското правителство твърди, че ще подкрепя. Сигурно е, че инвестициите, които се случат по-рано, както се планира АЕЦ „Белене“ да се възроди през 2020 г., няма да позволят на останалите енергийни източници да се развият, или ще „канибализират“ съществуващите ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“.
Икономическите аргументи за АЕЦ „Белене“ не са убедителни. Оценките при моделирането на енергийния преход показват, че атомната централа ще генерира загуби през първите три десетилетия от експлоатацията си. Общите загуби за този период могат да достигнат 3,5 милиарда евро. В тази сума не са включени разходите за междинно съхранение и дълбоко геоложко депониране на високоактивните радиоактивни отпадъци, които дори не са адекватно оценени. Така реализацията на ядрения проект ще доведе до сериозни последици за сигурността и финансовата устойчивост на българската енергийна система, с потенциални рискове за макроикономическата стабилност на страната и зависимостта ѝ от руската ядрена технология. Анализ на дългосрочните сценарии за декарбонизация на електроенергийния сектор в България показва, че един нов ядрен капацитет ще бъде недостатъчно използван при всички сценарии, което би довело до заключване на ценни обществени ресурси в скъпоструващи ненужни активи. Устойчивостта на българската енергийна система ще бъде нарушена. Освен това, подобно на предишната процедура за рестартиране на проекта, и спрямо сегашната съществуват множество съмнения, че процесът на лицензиране, строеж и избор на стратегически инвеститор е нарушил националните процедури за възлагане на обществени поръчки, законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, правилата за уведомяване на Евратом (член 411-443 от Договора за Евратом), правилата за оценка на въздействието върху околната среда на ЕС, Директивата и изискванията на Евратом за участие на обществото по въпроси относно ядрената безопасност на новите инсталации (Директива 2014/87/Евратом). Ако бъдат потвърдени от Комисията и Европейския съд, тези обвинения могат да струват на България още милиони за наказателни процедури и милиарди за закъснения и превишаване на разходите, заложени като гаранция в европейските ядрени проекти.
В проекта липсва и екологична оценка на рисковете, свързани с транспортирането на радиоактивни отпадъци от бъдещата площадка „Белене“ до настоящата „Козлодуй“, което би довело до допълнително повишаване на разходите на проекта. Ниската застрахователна премия за гражданска отговорност за ядрени щети в България е на възможния минимум. – 100 млн. евро, което означава, че останалата част от разходите ще бъдат поети от българския данъкоплатец. Тази перспектива е подкрепена от данните от европейско-средиземноморската карта на сеизмичната опасност, разработена от Европейската сеизмологична комисия през 2003 г., която класифицира района на Белене като зона с висок сеизмичен риск поради близостта на ядрената площадка до Вранча – една от най-активните сеизмични зони в Европа.
Изглежда обаче безспорните икономически, екологични и технологични рискове, както и данните за финансовите загуби на България, свързани с „Белене“, не са в състояние да накарат българското правителство да промени курса и да загърби идеята за ядрен ренесанс. Нещо повече, то дори обяви намерение да се търси европейско финансиране за неговата реализация.
Ядрената енергетика не е адекватното решение за нареждането на глобалния климатичен пъзел. Тя не само би поставила страните от Централна и Източна Европа, включително България, в опасни зависимости, но би могла да подкопае устоите на европейските политики за климата и устойчивото развитие. АЕЦ „Белене“ е тиктакаща бомба със закъснител, която ще поднесе на бъдещите поколения не само огромните разходи и пропуснати ползи, но и рисковете за околната среда и общественото здраве, които проектът крие.
