Двадесет и петият поред Годишен доклад на Центъра за изследване на демокрацията разглежда темите, над които работим, нашите постижения, човешки и организационни ресурси, както и основните предизвикателства, пред които сме изправени. Годишните доклади, чието публикуване започва през 1994 г., са пример за откритост и прозрачност, които очакваме от публичните институции. Това е най-ефективният път към социална промяна и институционални реформи. Работата ни в това направление не остава незабелязана и вече четвърта година Центърът се нарежда на най-високите места в глобалната класация за финансова прозрачност, изготвяна от Transparify.org сред над 150 влиятелни неправителствени организации от 47 страни.
В унисон с традициите на Центъра, плакатът и корицата на тазгодишния доклад се опитват да уловят духа на изминалата година. През 2018 г. стана очевидно, че Европа и целият свят се движат с различни скорости, а популизмът набира сила за сметка на класическата либерална демокрация. Между държавите реформатори и държавите – поддръжници на статуквото в ЕС (както и в рамките на самите държави), има все по-големи разминавания, доверието в институциите се топи и те губят способност да служат на гражданите и да действат адекватно по време на криза. Признак за това са и разделението, породено от миграционния натиск, и реформата в еврозоната, и деструктивното влияние на Русия на континента. Отказът от демократичните ценности нанася сериозен удар и върху възможността за икономическо и политическо сближаване в Европа, особено в нейната югоизточна част.
Тези събития са причина Центърът да се завърне към корените си, а именно да работи за социална промяна и добро управление. Днес наблюдаваме сериозни дефицити в управлението – на места толкова сериозни, че водят до завладяване на държавата – като резултат от икономически спад или като непреодоляно (поради липса на политическа воля и реформи) наследство от миналото, което дава възможност за негативно влияние от страна на авторитарни режими и сили, и подкопава неукрепналите демократични практики. В тези условия гражданското общество отново е силата, която може да окаже съпротива на тези заплахи, а най-важният инструмент, с който разполага, е пълната прозрачност, за която трябва да се бори.